“Тайната на детството” на Мария Монтесори не е просто книга… Тя е един своеобразен пътеводител в многообразието от въпроси, които съпътстват отглеждането и възпитанието на детето. Книга, която, прочетена осъзнато, оставя дълбока диря в съзнанието ни и изгражда усещането ни за величие на детето.
Каква е мисията ни като родители?
Ето какво казва великата Монтесори… думи, които имат непреходно значение.*
“Родителите на детето не са негови създатели, а негови пазители. Те трябва да го пазят и да се грижат за него с дълбокото съзнание, че това е свята мисия, която се простира далеч отвъд интересите и идеите на заобикалящия ни живот. За него те са свръхестествени пазители, сравними с ангелите пазители в теологията, които разчитат директно и единствено на рая; които имат сила, превъзхождаща тази на всяка една човешка институция и които, обединени с детето по неясен за него начин, не могат да бъдат отделени от него.
За такава мисия родителите трябва да пречистят любовта, която природата е посяла в сърцата им и трябва да разберат, че тази любов е съществена част от по-дълбоко напътствие, което не трябва да бъде замърсявано от егоизъм или апатия. Родителите трябва да визуализират и повдигнат основния въпрос, изправен пред нас в наши дни – борбата за детските права в света.
Много неща са казани в последните години за правата на човека и особено за правата на работника, но сега е дошло времето, когато трябва да говорим за социалните права на детето. Общественият въпрос за правата на работника е бил в основата на социалната трансформация, защото човечеството живее от труда на хората и следователно този въпрос е свързан с материалното съществуване на човечеството като цяло.
Ако обаче работникът произвежда това, което човек консумира и е създател на външните неща, то детето произвежда самото човечество и така неговите права са необходими за социалната трансформация. Ясно е, че обществото трябва да насочи своята най-мъдра и най-добра грижа към детето, за да получи в бъдеще от него по-голяма сила и по-висши ценности за човечеството от бъдещето.
Факт е, че вместо това, обществото е пренебрегнало и всъщност забравило за правата на детето; че може би несъзнателно го е измъчвало и пречупило; че не е успяло да прозре неговата стойност, неговата сила. Важната същност на детето трябва да бъде осъзната и това чувство трябва да събуди по най-бурния начин съзнанието на човечеството.”
Правата на детето
“Къде е трибуналът, пред който детето може да обжалва, както правят осъдените престъпници? Той не съществува. Къде е любовта, в която детето знае, че ще намери убежище и утеха? Тя не е там. Училището и семейството са се съгласили да го наказват, понеже, ако не беше така, наказанието щеше бъде намалено, а от своя страна образованието щеше да деградира.
Няма нужда училището да напомня на семейството да наказва своите деца. Изследванията, проведени наскоро върху наказанията, използвани в семействата (като едно такова изследване бе проведено по инициатива на Обществото на народите) показват, че дори и в наше време няма нито една държава в света, без значение дали тя е малка или голяма, където децата не са наказвани в техните семейства. Карат им се жестоко, малтретират ги, бият ги, зашлевяват им шамари, ритат ги, карат ги да напуснат стаята, затварят ги в тъмни, страшни стаи, заплашват ги с фантастични опасности или пък ги лишават от малките удоволствия, които им служат за убежище от постоянното им робство или за утеха на мъките (като игра с приятелите или хапване на сладкиши или плодове), които несъзнателно им причиняват. Освен всички тези наказания, съществува и често срещаното принудително постене, прилагано обикновено вечер, което се състои в това възрастните да накарат децата да си легнат без вечеря, така че по цяла нощ сънят им е нарушаван от мъка и глад.
Въпреки че сред образованите семейства наказанията бързо са намалели, те все още се използват, като грубите обноски, грубият, строг и заплашителен глас са обичайните форми на поведение към детето. Изглежда някак естествено възрастните да имат правото да се скарат на детето, а майка му да счита шамарите за свой дълг.
Въпреки това произволното и публично телесно наказание е премахнато за възрастните, защото то унижава тяхното достойнство и е форма на социален позор. Съществува ли обаче по-голяма низост от обидата и побоя на дете? Очевидно е, че съвестта на човечеството е потънала в дълбок сън.”
Какво е решението?
“Пред всички родители стои една важна мисия. Те сами могат и трябва да спасят децата си, защото имат силата да се организират в социалната сфера и по този начин да действат съвместно. Техните съзнания трябва да чувстват силата на мисията, поверена им от природата, мисия, която ги поставя над обществото, което им позволява да доминират над всички съществени обстоятелства, понеже те със сигурност държат в ръцете си бъдещето на човечеството – живота.”
*В статията са използвани откъси от книгата “Тайната на детството”.
