През годините много учени са изследвали ролята на съзнанието и способността му пряко да въздейства върху физическия свят. Огромен е броят на публикуваните изследвания, в които ясно се демонстрира, че съзнанието и онова, което възприемаме като материален свят, са взаимосвързани. В края на статията ще предоставя повече примери, но засега ще се спрем върху един.
Многократно се е писало за него. Това е квантовият експеримент с двоен прорез – добър пример за това как съзнанието може да въздейства върху физическия свят. В един доклад, публикуван в рецензирания журнал “Physics Essays”, се обяснява как този експеримент е бил използван много пъти, за да се изследва ролята на съзнанието в оформянето на природата на физическата реалност.
В този експеримент се е използвала оптична система с двоен прорез, която да тества възможната роля на съзнанието при колапса на квантовата вълнова функция. Съотношението на спектралната плътност на интерферентния модел от двойния прорез спрямо спектралната плътност на единичния прорез се предположило, че ще спадне, когато вниманието на наблюдаващия бъде насочено към двойния прорез в сравнение с когато бъде насочено другаде. Изследването открило, че фактори, свързани със съзнанието, били в силно съотношение със смущенията в интерферентния модел на двойния прорез.
”Наблюдението не само смущава онова, което трябва да бъде измерено, но и го поражда. Ние принуждаваме електрона да заеме определена позиция. Самите ние пораждаме резултатите от измерването.”
Различни експерименти са били извършени с цел измерване на смущенията във вълновата функция. В първия експеримент участниците са били инструктирани да насочат вниманието си към апарата с двойния прорез или да го отклонят към определена задача. В даден момент компютризиран глас ги инструктирал: „Моля, въздействайте на лъча сега,” а когато трябвало да отклонят вниманието си, им казвал: „Сега се отпуснете”. Този първи експеримент частично съответствал на хипотезата за колапс чрез съзнанието (смущения в интерферентния модел на двойния прорез).
Вторият експеримент бил проведен в Дзен будистки храм, който бил подходящо място за набиране на участници за експеримента. Този път:
„За звукова обратна връзка, когато вниманието трябвало да се отклони, компютърът издавал мек и продължителен тон, а когато вниманието трябвало да се насочи, той издавал музикална нота с променлива височина, която отразявала стойността на R (смущенията във вълновата функция) в реално време. Участниците били инструктирани да насочват вниманието си към устройството с двоен прорез също като в първия експеримент. Ако усилията им били успешни, тогава спектралната плътност на двойния прорез се очаквало да спадне, като на свой ред височината на музикалната нота също намаляла.”
Тестът приключил, след като 19-те участници взели участие в 31 сесии. В лабораторията на Института за ноетични науки (IONS) трима медитатори участвали в 11 сесии, и четирима не-медитатори участвали в 7 сесии. В Дзен будисткия храм 12 медитатори участвали в 13 сесии. Тестовете били под надзор, като за тях бил предоставен апарат с двоен разрез.
Този експеримент предоставил повече доказателства, като в лабораторията на IONS постиженията на медитаторите били „значително по-големи” в сравнение с тези на не-медитаторите.
След това бил проведен трети експеримент с общо 33 сесии, в които 6 медитатори участвали в 22 сесии, и 7 не-медитатори участвали в 11 сесии. При сесиите с медитаторите имало „показателен спад” в съотношението на интерферентния модел. Медитаторите тук оказали „особено силно статистическо влияние”. Този експеримент подкрепял силно хипотезата.
В четвъртия експеримент 31 души участвали в 51 сесии, като размерът на експерименталния ефект в това проучване бил три пъти по-голям от наблюдавания в първите четири експеримента.
Проучването продължава и последователно очертава редица фактори, свързани със съзнанието (тази статия разглежда само тези, при които се използва медитация, но изследването включва и други), които да породят колапс в квантовата вълнова функция или да въздействат на нейния модел.
„Проучването открило, че фактори, свързани със съзнанието, били в значително съотношение със смущения в интерферентния модел на двойния прорез.”
Отдолу можете да видите визуална демонстрация на квантовия експеримент с двоен прорез.
Този експеримент е един от многото, доказващи, че съзнанието и физическия ни свят са взаимосвързани. За повече информация, може да прегледате проучването „10 научни изследвания, които доказват, че съзнанието е способно да променя материалния свят”.
Едно от фундаменталните заключения на новата физика е, че наблюдаващият създава реалността.
Като наблюдатели, ние сме лично въвлеченив сътворяването на собствената си реалност. Физиците са принудени да признаят, че вселената е една „мисловна” конструкция. Пионерът физик сър Джеймс Джийнс е написал:
„Познанието се насочва към един не-механичен модел на реалността; вселената започва да прилича повече на огромна мисъл, отколкото на огромна машина. Умът вече не изглежда като случаен посетител в света на материята. Ние по-скоро трябва да признаем ролята му на създател и ръководител на света на материята. Преодолейте го и признайте безспорното заключение – Вселената е нематериална, мисловна и духовна.”
Науката настига древната мъдрост с бързи темпове. Да, промяната на нашия свят изисква действия, но тези действия трябва да бъдат основани на мир, любов, сътрудничество, и разбирателство. Кой би могъл да каже, че медитацията и прякото намерение към онова, което искаме да променим, не е в основата на действието?
Ако се промените отвътре, не след дълго това се проявява и отвън, като точно това се случва на планетата в момента. Ако сърцата ни са отворени и намеренията ни са чисти, ще възникнат необходимите възможности да използваме действие, за да осъществим желаната промяна. Затова ролята на съзнанието и признаването на тази роля са толкова важни. То е голям фактор за осъществяването на глобална промяна в масов мащаб.
„Нито един проблем не може да бъде разрешен със същото ниво на съзнанието, с което е бил създаден.” – Алберт Айнщайн
Източник: Collective evolution
