Когато говорим за обучение на деца, винаги трябва да си поставяме въпроса защо ги обучаваме? За какво бъдеще ги подготвяме? Какви знания и умения ще са им необходими, за да бъдат успешни?
Това, което знаем със сигурност днес е, че животът на нашите деца ще бъде много по-различен от нашия. Това се дължи основно на фактът че светът се променя, при това с все по-голяма скорост. Развитието на технологиите, неограниченият достъп до информация и глобализацията правят бъдещето абсолютно непредсказуемо.
И ако за поколението на нашите родители беше напълно реално да си избереш една професия, която да практикуваш цял живот и с която да се пенсионираш, на нашите деца може да им се наложи да сменят няколко професии в рамките на живота си. „Ако се вгледате в последиците от експоненциален растеж ще разберете, че той създава много по-различна картина на бъдещето и това бъдеще изобщо не е интуитивно,“ казва футуристът Рей Кърцуайл.
Затова единственото, което знаем със сигурност е, че подготвяме децата си за едно бъдеще, което не познаваме. В среда на големи и бързи промени, на нашите деца ще им се налага да бъдат адаптивни. Успехът в бъдеще ще принадлежи на тези, които умеят да се справят с несигурността в живота си. Готовите рецепти и ясните пътища за успех на които ги учим в училище от типа „научи наизуст урока от учебника и ще имаш отлична оценка“ няма да им вършат работа. Ще им трябват други знания и умения и обучението на открито може да им даде много от тях.
НОВ ОБРАЗОВАТЕЛЕН МОДЕЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
На какво се учат децата, прекарвайки време навън?
– Умение за учене, водено от собствените интереси. Самостоятелното учене и потребността от самообучение са в основата на всеки успех. Лично аз не познавам човек осъществил мечтите си, който е спрял да учи след приключване на университета. Успешните хора продължават да учат ежедневно, ежеминутно и то не по друга причина, а от любопитство. Децата имат любопитство в изобилие, а сред природата то само се усилва, водено от удивлението. Най-честото възклицание, което чувам от децата във фермата е „Еха“ и това е прекрасно.
– Умение за сътрудничество. Няма по-добър учител по сътрудничество от природата. Наблюдавайки какво се случва и как е организиран живота в околната среда, първото нещо което забелязват децата и което им остава урок за цял живот е, че всичко е взаимосвързано. Умението за създаване и поддържане на общности и мрежи, винаги е било ключово за нас хората, но в бъдеще това ще бъде още по-засилено поради възможността за свързване с хора и общности на другия край на света и за съвместна работа въпреки разстоянията.
– Приспособимост. Това е умението да се възползваш от неблагоприятните условия, като не просто оцеляваш, но ставаш много по-силен и устойчив. При това, като всички други умения и това се учи и развива, а добрият пример винаги помага да продължаваме напред. В природата е пълно с добри примери по приспособимост. Когато децата виждат и осъзнават тези процеси, за тях е много по-лесно после да ги приложат на практика. Гъвкавостта е свойството, което помага на фиданката да оцелее в голямата буря, когато все още няма силата на старото дърво.
– Системно мислене. Да умееш да виждаш процеси, вместо крайни резултати. Пиленцето изглежда че се излюпва за една нощ от яйцето, но преди това събитие има дълъг процес. В природата всичко е процес, в живота също, но ние не винаги го осъзнаваме. А когато сме наясно с вятъра който духа и още повече знаем накъде духа, можем да променим нещата и да обърнем платната преди да се случат неприятности.
– Проактивност. Взаимодействието с природата учи децата да бъдат действащи. Навън те не чакат някой да им каже какво да правят и как да го правят. Навън е мястото за експериментиране, откривателство и действие. Така децата израстват в хора на действието. Защото научават, че колкото и да искаш да имаш градина, докато не посадиш семена, всичко остава просто мечта.
~ Помогни “Завръщане към природата” да достигне до повече хора, като споделиш статията с приятели и познати. Благодарим ти! ~
