„Най-големият знак за успеха на един учител е да може да каже „Сега децата работят сякаш не съществувам.” – Мария Монтесори
Коя е Мария Монтесори?
Д-р Мария Монтесори е родена през 1870 г. в Италия. На 26 години завършва Медицина в Университета в Рим и става първата жена лекар в Италия. Изучава още антропология, педагогика и психология. След дипломирането си започва да работи като педиатър в психиатрична клиника към Римския университет. По време на работата й, тя забелязва, че децата, които са затворени там, не са психично болни, а имат по-скоро проблем поради това, че са затворени наред с психично болни възрастни и не се обръща внимание на техните интелектуални потребности. След като урежда децата да бъдат преместени от клиниката, Монтесори се занимава две години с тяхното обучение, чрез методи и материали, взаимствани от други учени, както и разработва собствени. В резултат, децата, които до скоро са били апатични и неконтактни към околния свят, стават жизнерадостни, дружелюбни и жадни за знания. Те дори успяват да се справят еднакво добре с „нормалните” деца на изпита за първи клас.
Години по-късно като преподавател в Римския университет работи върху метод за възпитание на нормални деца и формулира педагогическите принципи на научен метод, който се прилага за първи път в Къща на децата (Casa dei bambini) в Рим 1907 г. В този дом имало 50 деца на възраст по-малка от училищната, чиито бедни родители по цял ден били на работа, а децата оставени на произвола на съдбата.
Първоначално и самата Монтесори не предполагала какво ще стане с развитието на децата, те били оставени да избират материали според нуждите си, дадена им била свобода и знание как да бъдат независими и да се грижат за себе си. Децата се преобразили, те станали любезни, ученолюбиви, чисти и подредени, без никой да им нарежда каквото и да било.
„И така ние открихме, че образованието не е нещо, което прави учителя, а това е природен процес, който се развива спонтанно в човешкото същество. Не се придобива чрез слушане на думи, а посредством преживяванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да говори, а да подготви и приготви поредица от мотивиращи детето дейности свързани с културата, в специална среда, създадена за децата.” (М. Монтесори, The Absorbent Mind)
Монтесори постепенно започва да развива своето учение и популяризира своята методика. Нейното дело бързо печели последователи, спонсори и привърженици от цял свят, от методиката й се интересуват учени от различни академични среди. До края на живота си (1952 г.) тя създава училища в Европа и по света, участва в много конгреси, пише книги и статии, в които излага педагогическите идеи и наблюдения, продукт на цялостната й работа с деца. По-известни нейни книги са „Тайната на детството”, „Детето в семейството”, „Дом на детето”, „Поглъщащият ум” и др.
Какво представлява педагогиката Монтесори?
Образователният метод Монтесори е признат за един от най-добрите в целия свят. Това е един революционен метод, изследващ и поддържащ естественото развитие на децата (надарени, слепи, умствено изостанали, бедни, богати). Децата развиват креативност, умения за разрешаване на различни проблеми, развиват критическо мислене и умения за оптимално разпределение на времето, за да могат след това като пълноценни личности да внесат своя принос към обществото и околната среда. Основният принцип на системата Монтесори е свободата и личният избор на детето. Когато на детето се даде възможност да избира и да вижда резултата от избора си, неговото самочувствие и увереност се повишават и помагат на детето да е по-уверено, щастливо и независимо. Девизът на педагогиката на Монтесори е „Помогни ми да се справя сам!“.
Възпитанието на децата в духа на идеите на Мария Монтесори трябва да започне преди детето да навърши 3 години. Според нея развитието на детския индивид се разделя на няколко етапа:
- от 0 до 3 годишна възраст е времето на развиващата се душевност, която по никакъв начин не е повлияна от възрастните;
- от 3 до 6 годишна възраст – душевност, повлияна от възрастните, които са най-близо до детето;
- от 6 до 12 годишна възраст – растеж без промени;
- от 12 до 18 годишна възраст – етап на растеж, свързан с промени, който много наподобява първия етап (от 0 до 3).
Последният етап тя дели на два подпериода:
- от 12 до 15 годишна възраст;
- от 15 до 18 годишна възраст.
Възпитанието се осъществява без опити за манипулация на поведението чрез награди или наказания. В учебните стаи не се поставят ограничения за изпълнението на писмените и други задачи, децата са свободни да се движат из помещението. Няма учебници във формата, в която ги познаваме. Учи се директно от природата, околната среда и от другите деца (по-рядко от самия учител). Учебните групи са малки, понякога дори от единични деца. Учебната програма е гъвкава и концентрирана върху математика, езици, изкуство, науки и подпомагане на детето да открива само, чрез проучване и изследване. Науките не се изучават изолирано една от друга. Ученикът има възможност да избира сам последователността и нивото им на изучаване. Освен науките, изкуството, спорта, на учениците се предоставя възможност да развиват и други умения – грижа към околната среда, грижа за човека до теб, градинарство, готвене, грациозно движение, учтиво изразяване, извършване на социална дейност в общността и др.
„Класната стая Монтесори” обичайно е светла, топла и приветлива. С ниски и достъпни за малките рафтчета. Децата изследват свободно чрез ръце и осезаеми материали, т.е. с практически упражнения и допир. Ръцете са тясно свързани с развитието на мозъка, затова децата се стимулират да докосват форми и букви, за които учат, а не просто да гледат учител или ТВ екран, който да им разказва за тези неща. Така те успяват да добият реална, конкретна и триизмерна представа дори и за по-абстрактни понятия. Тук основното взаимодействие е дете – „материали”, а не учител – деца. Има един задължителен тричасов работен период всеки ден, в който детето работи само и никой не прекъсва неговата концентрация. Първоначално учителят показва на детето как точно се използва даден комплект от материали, който то само си е избрало. След това детето може да го вземе, да го постави на постелка и да го използва, както му е показано. Когато реши, че е приключило „работата” си с избрания материал, то го връща на мястото му и започва нещо ново. Акцентът в този процес е самообучението.
Играчките и училищните материали трябва да бъдат от най-добро качество (и от естествени материали), за да предизвикват самоуважение, уважение към останалите и грижа спрямо околната среда. Групите в градината обикновено са смесени на възраст от 3 до 6 години. Това е начин да свикват да живеят в общност, подобна на реалния живот – от различни по възраст и способности хора, с които да се съобразяват, да уважават пространството и правото на всеки един в нея, да споделят средата и ресурсите. Идеята е да се набляга на съдействието, а не на конкуренцията. Големите помагат на малките и така затвърждават придобитите знания и умения.
Материалите, използвани от Монтесори са подбрани около три области:
- практически умения от реалния живот – сгъване на дрехи, връзване на връзки за обувки, метене и миене и т.н.;
- сензорни умения – боравене с геометрични форми, поставяне на кубчета в правилните отвори и пр.;
- език и математика – игра с букви и цифри от шкурка, броене на бобови зърна в дълга верига. Децата научават много в тази среда – цифри, букви, събиране и изваждане, практически умения от ежедневието.
Главна цел на педагогиката на Монтесори е едно лесно общуване между децата и възрастните. В основата стоят специфичните нужди на децата и възпитаването в самостоятелност. Децата трябва да бъдат възпитавани в една изпълнена с обич среда, да могат да изграждат и развиват личността си.
За Мария Монтесори е особено важно да се зачита уникалността на всяко едно дете. Затова няма единна програма, по която да се обучават и през която да преминават всички деца, има пакет от програми за съответната възраст и степен на развитие на децата, от които всяко дете може да избира само за себе си. Самата тя казва: „Не следвайте мен, следвайте детето!”.
Работата на Мария Монтесори продължава дори десетилетия след смъртта й. Над 20 000 училища по света използват метода на Монтесори. Нейното твърдение, че образованието е „въоражение за мир” е толкова вярно днес, кoлкото и в нейното време, тъй като „в децата е бъдещето”. Мария Монтесори е открила голямо съкровище и го е споделила със света: „Аз започнах моята работа като фермер, който е заделил добри семена и на когото е предложена плодородна нива, в която да ги засее. Но се оказа друго. Едва бях разровила земята, когато разбрах, че държа злато вместо зърно.”
Полезни линкове:
http://www.montessori.edu/ – Международен Монтесори индекс с информация за училища и тренинги за Монтесори учители
http://www.montessori–ami.org/training/training.lasso – Международна асоциация „Монтесори” с обучения за сертифицирани преподаватели по цял свят
Автор: Кристина Панова
Източници: Цветна градина Монтесори, Естествено
