Всеки родител иска най-доброто за своето дете – добре познатата ни и заучена фраза. Чували сме я от своите родители, казваме я и на своите деца, когато им даваме напътствия в живота. Това обикновено е свързано с доброто образование и реализация на децата ни, с това да бъдат сред първите в училище, да имат бележник пълен с шестици, за да влязат в университета след това и да си намерят добра и доходоносна работа. Познатата до болка амбиция на масата от родителите, които без да искат са закърмени с идеята за живот „под чехъла на системата”.
За щастие ние имаме честа да живеем в бурни времена, когато всичко се променя много динамично и точно поради тази причина трябва да гледаме на децата си като на човешки същества, имащи своите мисли и чувства, своите собствени мечти и най-вече свой собствен мироглед за света. Ето за това трябва да им осигурим възможно най-добрият начин и среда за тяхното развитие.
Един доста популярен и добре развит в западните държави алтернативен начин за обучение на децата извън системата на държавните и частните училища е именно обучението в домашна среда или така нареченият “homeschooling”. Това може би звучи доста абсурдно за мнозинството от родителите в България, но за щастие е вече факт и у нас.
Какво представлява обучението в домашна среда
Най-общо казана обучението в домашна среда означава вие самите като родители да се заемете със задачата да учите детето си вкъщи, като го откъснете от системата на държавните и частни училища. За родителите предприели вече тази стъпка, обучението вкъщи включва преди всичко време прекарано с техните деца, използването на многообразните ресурсите на общността и средата, в която живеят с цел обучение, взаимодействието с други семейства, които също обучават децата си в домашни условия и най-вече даването на възможност на децата да изразят себе си. С други думи, свобода на мисленето!
Обществата практикуват домашното обучение от векове, но благодарение на институционализирането (шаблонизирането) на системата за образование в световен мащаб през 19-ти век, родителите са принудени да откъснат децата си от уюта на домашната среда и да ги пратят във фабриките наречени училища, колежи и университети. Добре би било да споменем, че едни от най – великите личности в световната история са отгледани и обучавани именно в домашна среда – Джордж Вашингтон, Абрахам Линкълн, Франклин Рузвелт и Марк Твен.
Кои са основните причини, поради които родителите избират домашното обучение
- Възможност да обучите децата си на основните семейни ценности, които изповядвате
- Повече време прекарано с децата си и семейството като цяло
- По този начин децата могат да бъдат въвлечени много по-сериозно в изпълнението на домашната работа, което изгражда у тях чувство за отговорност
- Изграждане на много по-добра и ценна морална система у децата
- Изучаване на предмети и теми, които не са засегнати в стандартните училищни програми
- Обучение с основна цел задоволяване на вътрешните потребности вместо получаване на възнаграждение за добри резултати
- Позволявате на детето да прекарва повече свободно време навън или да се занимава с неща, които са му приятни и интересни и спомагат за развитие на неговата креативност и на потенциала му
- Държите детето си далеч от наркотиците, алкохола и агресията в училищата
- Религиозни причини
- Домашното обучение е особено популярно сред деца със специални нужди
Това са само чат от причините, заради които родителите са избрали домашното образование за своите деца, но те представляват голяма част от факторите, определящи тяхното решение.
Един от основните проблеми в държавните и частните училища в момента в България, наред с остарялата база и методи на обучение, е именно проблема с алкохола, наркотиците, оръжията и най-вече агресията сред самите деца. Ежедневния терор оказван върху част от учениците, кражбите и страха са неразделна част от българското училище. Няма родител, които да не се е замислял сериозно върху тези проблеми и да не се е опитвал да разговаря с детето си как да се предпази в тези ситуации, как да стои настрана от наркотиците продавани под носа му и алкохола, които се употребява в самото училище. За съжаление, оказва се, че дори децата да се опитват да бъдат добри, да залягат здраво над учебниците, има доста други външни фактори, които могат да предизвикат у тях не само апатия и безразличие по отношение на обучението, но и тотален ужас от това да посещават самите училища.
Тук с чисто сърце и съзнание бихме могли да включим и фактора „връзкарщина” – кой нормален човек би виждал смисъл да се обучава, когато вижда как доста по незаинтересовани и ограничени от средата деца получават по-добри оценки и са винаги изкуствено побутвани напред поради една или друга причина. Вие самите изпитвате това в работната среда и бихте могли да разберете колко ощетено, отвратено и нападателно би могло да се превърне едно дете, чиято психика е много по-крехка и незащитена от нашата.
Помислете върху посочените до тук причини да освободите училището от присъствието на детето си и решете сами за себе си, с колко от тях се налага да се борите всеки ден. Вместо да влагате усилия в това да предпазите децата си от злото в училищата бихте могли да прекарате това време с тях вършейки нещо приятно и много по-полезно – да се разходите в парка, да почетете заедно, да обсъдите тема, която интересува детето, да сготвите вкусно ястие заедно.
Обучението на децата в домашна среда в България
Като всяко хубаво нещо и домашното обучение в България е анатемосано от държавата. С други думи посещението на държавно или частно училище в страната е задължително по закон, нищо че конституцията ни дава уж разни права и свободи, за да можем да избираме сами как да живеем живота си. Ако детето ви не посещава училище ситуацията е следната:
- Губите право на детски надбавки
- Детето ви няма да получи диплома нито за основно, нито за средно образование, ако се обучава вкъщи
- Липсата на средно образование, определя и невъзможността на детето да кандидатства в университет
- Да не говорим, че дори няма да може да си извади шофьорска книжка без наличие на диплома за основно образование
Това са само част от „прекрасните” ограничения измислени от системата, за да накара и вас и децата ви да сте винаги част нея и да сте напълно зависими.
Ето защо тук възниква въпроса: Има ли начин все пак да обучаваме децата си в домашна среда в България?
За щастие в България вече има семейства, които са предпочели домашната среда за обучение на децата си и през 2010 година е създадена първата у нас Асоциация за Домашно Образование (АДО). Благодарение на АДО бихте могли да се свържете със семейства, които обучават децата си по този начин от години, както и да получите полезна информация за процеса на обучение, разпределение и организация на времето, книги и учебници, които родителите използват (както на английски, така и на български език).
В сайта на АДО можете да намерите информация за:
- Международни асоциации и организации занимаващи се с домашно образование
- Полезна литература както за самите вас като родители – преподаватели, така и книги и литература за обучение на самите деца. Информацията е наистина много полезна, особено от гледна точка на изучаване на българския език и литература, не само защото към момента няма издадени такива помагала на български език, но и защото е базирана на опита на родителите „ветерани” в домашното обучение.
- Видеоматериали
- Образователни програми, към които бихте могли да се насочите
- Всякаква друга полезна информация, статии и мнения по въпроса
- Бихте могли да зададете своите въпроси и да споделите своето мнение във форума към сайта
Полезно би било да отделите време да изгледате и филма направен от АДО “Аз съм домашен ученик“, в който са показани няколко български семейства обучаващи децата си вкъщи, причините, поради които са избрали този начин на образование за техните деца, какви трудности и проблеми са срещнали и как се справят с тази задача към момента.
Едно важно нещо обаче следва да се каже – няма шаблон, по който да обучавате детето си в домашна среда! Вие сами трябва да направите избора на програма, да разпределите времето, да ангажирате вниманието на детето си и най-вече да откриете неговите интереси, таланти и заложби. Това е наистина отговорна задача, но в никакъв случай невъзможна. Звучи страшно и някак си много далечно и непостижимо само, защото самите ние никога не сме минавали по този път, а и сме свикнали да разчитаме на училището и учителите да възпитават децата ни. Но щом има хора тръгнали по този път и у нас, значи всичко е възможно!
Следва продължение…
Автор: Деница Николова
