Гилдия, според речника Уебстър, е асоциация на хора със сходни интереси или цели, по-конкретно средновековна асоциация на търговци и занаятчии. Думата “гилдия” идва от староанглийския и значи заплащане или възнаграждение.
Например, в исторически план един дърводелец е можел да плати, за да се присъедини към гилдия на дърводелци. Тогава той би бил защитен чрез обществото на дърводелците от ценови манипулации, несправедлива търговия и от други, крадящи техните “тайни” – професионални умения или търговски тайни. По този начин много от тайните общества са се формирали (като масоните, първоначално камено-зидари). По този начин дърводелецът е можел да се фокусира върху това да бъде най-добрия такъв, създавайки добър живот за себе си и своето семейство.
Но достатъчно за историята…
Този термин е приложен в пермакултурата, за да опише сбор от растения (поликултура), които индивидуално могат да оцелеят сами, но се развиват много по-добре, когато са отгледани заедно. Всяко растение, чрез функциите си, поддържа останалите. Всяка функция се поддържа от повече от един участник в гилдията и всеки участник подкрепя няколко функции.
Обикновено гилдията се създава около един централен елемент, като например плодно дърво, за да се намали нуждата от привнасяне на външни елементи. По този начин градината става самоподдържаща се, като всяка естествена екосистема.
Класическата пермакултурна гилдия се нарича “трите сестри” наименувана от северно-американското племе Иракуи. Трите сестри са царевицата, бобът и тиквата. Царевицата предоставя опора на боба. Бобът е вариво и дърпа азот от въздуха и го отделя (фиксира) в почвата с помощта на бактерии и гъби. Азотът наторява царевицата и тиквата. Тиквата, с големите си листа, засенчва плевели, предпазва от изпарението на влагата и има бодливи листа, които отблъскват вредителите. Накратко – тиквата, бобът и царевицата са хранително допълващи се.
Пермакултурните гилдии са “групи от видове, които се поддкрепят едни други, помагайки си за “самоподдръжката си” и намаляващи труда, който се изисква за поддръжка на системата” – Мартин Кроуфорд (Creating a forest garden)
Поликултурите, за разлика от монокултурите като поле от царевица, предлагат много ползи според Дейв Джакъл (Edible forest gardens)
– Като цяло дават повече реколта от сравними монокултури;
– Изискват по-малко труд, енергия и материални добавки;
– Минимизират стреса, съревнованието и заплахата от вредители;
– Максимизират хармонията и сътрудничеството;
– Създават самообновяваща се плодородност;
– Живеят в устойчива взаимосвързана водна среда;
– Остават устойчиви с малко или никаква подръжка.
В идеалния случай една пермакултурна гилдия ще достави следното:
– Увеличение на жизненоважни хранителни вещества: основно азот с азото-фиксиращи растения, но и още фосфор, калий, калций и други минерали с минерало-акумулиращи растения и общоплодородни такива.
– Привличане на ползотворни насекоми като калинки, златоочици, богомолки, оси и др, за да намалеят вредителите.
– Привличане на пчели чрез използването на медоносни растения (нектаропроизвеждащи растения), за да се увеличи опрашването.
– Объркване на вредителите със силно ароматни растения, така че вредителят да не може да намери растението, което нормално атакува.
– Подкрепяне на разнообразни популации от бактерии, гъби, насекоми и животни, които увеличават биоразнообразието.
– Включва растения с различни почвени профили(растения с различни коренови системи, плитки или дълбоки и по този начин растенията не се състезават за същото почвено пространство).
– Съдържа растения, които покриват почвата, така че да потискат нежелани видове като плевелите.
– Включва растения генетично разнообразни и/или селектирано отгледани, които устояват на вредители и болести.
Много неща могат да се кажат още относно изграждането и дизайна на гилдиите, както и за ползите от тях. Тази статия служи само като въведение в пермакултурните гилдии. Повече по въпроса може да прочетете в книжката “Plant Guilds”.
Източник: Temperate Climate Permaculture
