Живеейки в съвременното общество сме се отдалечили толкова много от природата, че даже не го осъзнаваме. Не усещаме пропастта, която е зейнала между нас и заобикалящия ни свят, защото в повечето случаи не виждаме последиците от нашите действия. Изолирали сме се комфортно в градовете, мислейки, че не съществува нищо отвъд тях. Връзката ни с природата е мимолетна и се ограничава до онези кратки случаи, когато отиваме някъде да се наядем и напием на чист въздух с хубава гледка, вместо да усетим самото място.
В ежедневието си изобщо не се замисляме по какъв начин нашите действия се отразяват на околната среда. Оставяме уредите в режим „готовност” или не изключваме осветлението в помещение, в коeто няма никой. Всичко това е електроенергия отишла напразно, за която се използват ресурси от Земята. Същото се отнася и за водата. Но ние изобщо не се замисляме за това, за нас е важно дали ще можем да си платим сметката за тока и водата. Парите са единственото нещо, което може да ни накара да бъдем по-икономични.
Вътрешната празнота и липса на Любов запълваме с външни неща, като материалните предмети, с които се затрупваме. Нуждата и желанието да имаме повече в материален план, обаче са бездънен кладенец. Те никога не могат да бъдат задоволени. Затова постоянно искаме нещо по-ново и по-ново, въпреки че старото ни върши идеална работа. Искаме неща, от които реално нямаме нужда и няма да можем да използваме пълния им потенциал и в крайна сметка ги захвърляме на боклука или някъде да събират прах. Всичко това е непълноценно използване на ресурсите породено от хищническото ни отношение към природата.
Крайно време е да осъзнаем нашата лудост и тази на съвременно общество като цяло и да променим начина си на живот, за да запазим общия ни дом Майката Земя.
Следващото клипче показва нагледно изложените по-горе мисли.
