Настоящата статия описва пътят на даоисткия мъдрец, но този път се отнася и може да бъде приложен и изживян от всеки от нас. Няма значение дали живеем в Китай, Северна или Южна Америка, България или където и да е по света. Ако чувстваме, че принципите на този път са в синхрон с пътя със Сърце, който сме избрали да вървим в живота си, то спокойно можем да ги приложим без да се ограничаваме от каквито и да е определения. Всичко е въпрос на светоусещане и личен избор!
1. Хармония от парадокси
Мъдрецът познава себе си до толкова, че знае, че е по-ценен от славата, и затова остава загадъчен.
Даоисткият мъдрец е съставен от парадокси, които биха съкрушили повечето хора, но него сякаш изобщо не го безпокоят:
Мъдрецът – е безпристрастен, но същевременно състрадателен; – се наслаждава на живота, но същевременно не е вкопчен в него; – е перфекционист, но същевременно е безразличен към успеха или провала; – е човек на честта, но същевременно избягва да жъне честта; – пренебрегва етиката и морала, но живота му следва най-висшия морален ред; – не се стреми, но същевременно постига; – знае отговорите, но предпочита да замълчи; – притежава невинността на дете, но и невероятна вътрешна сила.Тези парадокси са в хармония при мъдреца, също както самата природа е едно хармонично съчетание от парадокси. Затова е трудно мъдрецът да бъде описан чрез традиционни термини и категории. В действителност, в повечето общества качествата на мъдреца биха били възприемани като отрицателни, дори и вредни.
2. Близка хармония с природата
Всички неща завършват в Дао, също както реките се вливат в морето.
Даоисткият мъдрец живее в близка хармония с естествения ритъм и протичане на живота. Близостта му с природата е органична и духовна. Тя е недогматична и е жизненоважна. Дори и насред големия град, той си остава тясно свързан с инстинктивното и естественото в себе си, и вродената му доброта го направлява по такъв начин, че той никога да не стане част от скритото боричкане в едно невежо общество.
В природата, той се чувства като у дома си – в дълбоките гори или върху замъглените планини – далеч от неистинските неща. Когато е в изкуствени, корпоративни среди, мъдрецът остава верен на естествените си импулси, и въпреки че не се чувства като у дома, намирайки се в обстановка на завист и алчност, той си остава, ако не незасегнат, то поне неопетнен от разрушителните емоции около него.
3. Пътувайки леко
Мъдрецът се предава на всяко нещо, което му поднася сегашния момент. Той е наясно, че ще умре, и няма нещо, за което да се вкопчи.
Даоисткият мъдрец, в хармония с естествената си среда, води безгрижен живот, и го прави без усилие, с ясното знание, че щастието не може да бъде купено или спечелено, или изпълнено, защото то не е награда, стока, цел или позиция. В действителност, дори и постигането на щастие не е цел, която мъдрецът да следва. Той знае, че мисленето за ядене не може да замени радостта от самото ядене. Вместо да мисли и говори прекалено много, той живее със задоволство по начин, който повечето светски хора биха сметнали за прост и наивен.
Мъдрецът води ненатрапчив и скромен живот според стандартите на един свят, основан на материалната облага и суетата. Той живее с много малко желания и почти никакви очаквания. Ако по някакъв начин се сдобие с богатство, той благосклонно би го приел, но без да се вкопчва в него. Ако е необходимо или неизбежно, той би захвърлил материалното си имущество без да му мигне окото. Той се наслаждава на всеки възможен момент от живота и страда изящно, когато дойде и неговия неизбежен ред да страда.
4. Спокойствие
Когато няма желание, всичко е в покой.
Спокойствие в победата. Мир в загубата. Яснота, когато е изправен пред неизбежността на страданието. Мъдрецът не разчита на външни неща, които да му осигуряват душевна сила, защото знае, че зависимостта от външни фактори, като статут, богатство, популярност, хедонизъм, успех, знания и връзки, е причината, поради която съвременния човек толкова лесно рухва при поражение, провал или загуба.
Мъдрецът е безразличен към успехът или провала. Той разбира, че един живот, ръководен от егоцентрични амбиции, никога няма да има смисъл, без значение колко си преуспял или с колко положителни външни неща обичаш да го украсяваш. Самият живот придобива смисъл единствено, когато задоволиш духовните си нужди, живеейки в пълна хармония с Дао.
5. Мирният воин
Няма по-голяма илюзия от страха, по-голяма неправда от това да се подготвиш да се защитаваш, по-голямо нещастие от това да имаш враг. Онзи, който вижда отвъд страха, винаги ще бъде в безопасност.
Мъдрецът е човек на мира. Но въпреки това, той носи в себе си страховитите качества на воин. Той ненавижда оръжията. Той презира войната. Велик воин според него е онзи, който е избегнал конфликта и никога не се е налагало да използва насилие. Като воин, той е изучил изкуството да усмирява противника си без унизяване.
Той притежава смелостта на човек, който е победил себе си. Той не се вкопчва в живота, нито е ръководен от своите страсти. Той не се плаши от смъртта. Умее да се изправя с благоприличие и смелост пред невъобразими ситуации и най-лошите противници.
Даоския мъдрец не е пацифист. Когато не му остава друг избор, той се бие умело и хладнокръвно, но не се радва на победата, защото в парадите на победата той вижда кървавото тържествуване на невежи касапи. Нито пък се бои от поражението. За него то не носи болката от унижението за човек, който няма почти никакво его, което да бъде наранено.
6. Невидимото дърво
Разполагаш ли с търпение да почакаш докато калта ти се утаи и водата е бистра? Можеш ли да останеш притихнал докато правилното действие не възникне от само себе си?
Мъдрецът не вярва, че делата правят човека. Той не се е поддал на погрешното схващане, че плода прави дървото хубаво. Той знае, че плодът е хубав, защото и дървото е хубаво. Мъдрецът осъзнава, че човек първо трябва да започне от себе си. Твоята същност превръща една постъпка в нещо добро. Следователно, той няма да се превърне в „човек на действието” в напразен опит да докаже своите добродетели. Мъдрецът знае, че добродетелта в движение лесно прераства в суета и дори в жестокост, като по този начин осуетява собствената си цел. Той по-скоро би бил човек без влияние, внимателно избягващ егоцентричното действие, и би се вслушвал в онези естествени, спонтанни импулси, които произлизат от истинското състрадание.
Поради тази причина, мъдрецът не парадира с благотворителността. Никога няма да го видите да се усмихва пред бляскащите фотоапарати, докато внася дарение на някоя благотворителна организация. Мъдрецът разбира, че всяка форма на обществено признание или одобрение може да премахне всякакви положителни и духовни въздействия, които една „добра постъпка” би могла да окаже върху всички участващи страни. В действителност, то може да превърне добродетелта в суета. Това може лесно да бъде използвано, за да придава един почтителен блясък на корупцията и алчността.
Всички сме били свидетели на спектакъла на благотворителността използван като упражнение по връзки с обществеността. Всички сме виждали как организации, всеизвестни с безмилостното си експлоатиране на човека и природата, парадират с даренията си към благотворителни фондации точно на време за да увеличат оборота си в празничните дни. Със замайваща честота сме били подлагани на противния обществен показ на благотворителност от политици, търсещи гласове точно преди изборите. Мъдрецът отбягва този вид благотворителност, която е в служба на властта и печалбата, и която се осъществява в центъра на вниманието.
Въпреки това, ако е необходимо или неизбежно, мъдрецът ще излезе публично, но той ще го направи с опасението на човек, който през зимата пресича река, покрита с тънък слой лед, осъзнавайки факта, че публичността отслабва духовните ползи за всички участващи.
Мъдрецът приема анонимното даряване, защото знае, че то вдъхновява и движи цивилизацията напред. Скритата проява на милосърдие е постъпка на чисто състрадание; тя е живото доказателство за победата на духа над егото, която е в основата на едно просветлено общество.
7. Аутсайдерът
Обикновените хора мразят усамотението, но мъдрецът се възползва от него, приемайки уединението си, като осъзнава, че е едно с цялата вселена.
Мъдрецът е самотник. Той избягва излишния контакт с хората. Той не се чувства уютно по време на светските разговори и ненавижда клюките. Избягва да говори прекалено много. Повечето хора вероятно биха се чувствали отегчени в компанията му. Не че той би имал нещо против, защото е безразличен към собствената си популярност.
Мъдрецът е извън времето. Той живее извън колективните парадигми и идеологии, които контролират и манипулират обществото по всяко едно време. Той изглежда неподатлив дори и към най-дребните усилия за втълпяване или манипулация.
Той се движи в обществото без да бъде погълнат от него. Страни от идейно модното. Даоският мъдрец не става част от обществено приемливите предразсъдъци и се отказва да участва в превзетата словесна проява на най-новото в интелектуалния шик.
Историческите изменения на парадигмите не го безпокоят. Той знае, че всичко се променя, и същевременно нищо не се променя. Неговата перспектива е извън времето, по-обширна от което и да е научно измерение. Поради тази причина мъдрецът остава спокоен по време на резки социални промени. Дори когато човечеството губи вярата си в онова, в което напоследък я е влагало, даоисткият мъдрец си остава невъзмутим. Той не влага вярата си в представи, създадени от човека и следователно няма вяра, която да изгуби.
Мъдрецът живее извън диктаторския обсег на „ума на тълпата”, незасегнат от безсмисления дух на неговото време, и следователно той заема нищожна част от колективната вина на обществото на неговото време. Но той ще се опита да живее ненатрапчиво в периферията на човешкото безумие, доколкото това е възможно. Единствено когато не му остава друг избор, той би се противопоставил на доминиращите заблуди на неговото време, и би го направил със смелост, понасяйки с тихо достойнство всякакви последвали гонения.
Източник: The unbounded spirit
“Той знае, че плодът е хубав, защото и дървото е хубаво…” <3
красота <3