Представяме ви и последната част от статията за пътя на даоисткия мъдрец. Ако сте пропуснали предните две части може да ги прочетете тук: 1 част, 2 част. Надяваме се, че принципите, от които се ръководи мъдреца са ви харесали и са в съзвучие с вашия мироглед. Нека пътят на даоисткия мъдрец стане част от живота на все повече и повече хора.
13. Провалът
Ако желаеш да поемеш контрол над света и да го управляваш, аз виждам, че ти няма да успееш. Светът е духовно същество, което не може да бъде подобрявано. Да се опитваш да го манипулираш и контролираш, означава да създаваш безпорядък. Да се опитваш да го стабилизираш, означава да го унищожиш.
Даоисткият мъдрец би бил осмиван като неактивен и нерешителен от „човека на действието”. Мъдрецът по рождение е подозрителен към общественото действие, защото осъзнава, че то често е с натрапчиво, суетно намерение, причиняващо вреда.
Мъдрецът вярва в добродетелите на неманипулативното действие и ненамесата, на това да въздържа влиянието си, да понижава егото си, да остава тих. Той действа, когато състраданието повелява, и постъпките му често са непреднамерени и спонтанни. Той предпочита да работи извън полезрението на обществото. Каквото и да прави, той се справя добре и би приключил с онова, което е трябвало да свърши, и тогава да се оттегли, без да се вкопчва в постиженията си, като внимава да избягва всякаква почит, влияние или предимство, което биха могли да му донесат. Той нито се задържа за отговорности, нито за позиции и никога не е властен.
Мъдрецът знае, че единственото влияние, което движи духа напред, е наличието на характер, основан на състрадание и почтеност. Характерът не може да бъде развит чрез суровото самоизтъкване на съвременните кумири; нито пък просветлението може да бъде вдъхновено от идеала на висшата класа: любезната, порядъчна простъпка на егоцентризъм, замазана от образование, добри маниери, благоприличен език, охолство, добър вкус и правилното количество религиозност. Най-малко от всичко цивилизацията може да се подобри от покваряващото, самоизтъкващо „управление” на човешките същества и техния живот.
Даоисткият мъдрец избягва да „ръководи” живота на другите хора, защото знае, че света е нещо духовно, което не трябва да бъде контролирано или да се намесва в него. Той се опитва да ограничи собственото си влияние върху другите. По-скоро ще претърпи загуба, вместо да манипулира другите, за да осъществи целите си. За него, свободата притежава духовни отражения. Тя се състои в това да се избягва всякаква форма на намеса или манипулация. Следователно, той отхвърля основните принципи на властта. Предпочита на него да се гледа като на загубеняк, ако успехът изисква месене в живота и съдбата на другите.
Даоисткият мъдрец е искрен в своите взаимоотношения, като никога не планира напред. Той не се ласкае. Би се отнасял към своите „началници” със същата честност, с която би третирал и своите „колеги” или „подчинени”. Той не раболепничи, когато е заплашван, нито се смее угоднически на шегите на шефа, както и няма скрити самохвални цели. Отговаряйки на естествените си импулси, той спонтанно би направил онова, което е добродетелно, и инстинктивно би избегнал лъжливото и подлото. Той би участвал в дадена организация и би се подчинявал на заповеди, доколкото те са в помощ на съзнателни същества, но не би отишъл по-нататък, без значение какво би му струвало това по отношение на кариера, повишаване или престиж. Неговата непоквареност е забележителна, защото тя извира от вътрешната сила на човек, който е отслабил собственото си его до степен, в която е станал безразличен към мнението на обществото. По същество, той е откровено анархичен. Господар е на себе си и не може да бъде контролиран от която и да е система на власт.
Това, което придвижващия се нагоре човек би сметнал за непростимо у даоисткия мъдрец е липсата му на амбиция. Мъдрецът избягва да води живот, препълнен с цели и задачи, който той намира за пречка, вместо за помощ. Той осъзнава, че някои цели може да са съществени за оцеляването, а някои дори може да са полезни за да правят живота приятен. Въпреки това, повечето цели не придават смисъл на живота. В действителност, стремежът с големи усилия за постигането на многобройни цели често разрушава състраданието, понеже човек става нечувствителен спрямо нуждите на другите.
Мъдрецът инстинктивно избягва да бъде прекалено зает, което той смята за най-лошата форма на мързел. В повечето случаи, прекомерната заетост е нищо друго, освен старанието да се избегнат наистина важните въпроси в живота ти. Без значение колко благородни или алтруистични може да изглеждат целите ти, прекомерната заетост често е форма на егоцентричност, която редовно е съпровождана от мъченически комплекс, в който главното лице открито или едва доловимо показва колко много „жертва” от себе си и „страда” за другите или за компанията, или за някоя „достойна кауза”. Вместо да придава смисъл на твоя живот, хиперактивността може да създаде заблуди, които те отчуждават от теб самия и усилват твоето объркване.
Да си прекалено зает е като да бягаш бързо без да знаеш къде отиваш. Мъдрецът отказва да бяга на сляпо в която и да е посока. Той се движи спокойно, с широко отворени очи, чувствителен към нуждите на живите същества около него. Като добрия самарянин, той ще разполага с достатъчно време да помогне на своя другар пътешественик, който лежи безпомощен отстрани на пътя.
14. Безпристрастният
Другите хора са развълнувани, сякаш се намират на парад. Единствено мен не ме е грижа, единствен аз съм безизразен, като новородено, което все още не умее да се усмихва.
Даоисткият мъдрец изглежда необичайно безпристрастен. Той функционира невъзпрепятстван от собствените си емоции. Знае, че собствените му наблюдения, емоции, мисли, представи и преценки са просто вълнички по повърхността на ума, непостоянни и вечно изменящи се. Той осъзнава, че умът е способен ясно да отразява състраданието – като спокоен вир пълната луна – единствено когато се е освободил от вълничките на мислите и емоциите.
За него, постъпките на милосърдие не са постъпки на страст: те настъпват естествено като кихането или заспиването.
Следователно, ти може да имаш пълно доверие на мъдреца. Неговото милосърдие не зависи от емоционалното му състояние, влечение или отвращение от даден обект, от това, което той предполага или от някакви мисли, които може да нарушават спокойствието на неговия ум.
В един свят на несъгласуваност и илюзия, неговото състрадание е непроменливо и истинско.
15. Езичникът
Следователно, искрения човек се занимава с дълбините, а не с повърхността, с плода, а не с цвета. Той няма его, което да следва. Той пребивава в реалността и захвърля всякакви илюзии.
Според почти всеки западен стандарт, мъдрецът е определян като нерелигиозен. Изхабеният ритуал не носи някакъв смисъл за него. Дори и литургията да е изпълнена с емоция, мъдрецът си остава резервиран и съмнителен към нея. Емоциите идват и си отиват, и религиите, които зависят от нещо толкова непостоянно като емоциите, обикновено изоставят последователите си, когато те имат най-голяма нужда от утеха.
За мъдреца, молитвата не е да молиш Бог за услуги. Молитвата е да разтвориш егото и да станеш тих. Даоисткият мъдрец го е преживял: най-чистото откровение е спокойствието и тишината.
16.Страхливецът
Мъдрецът гледа със състрадание на частите, защото той разбира цялото. Неговата непроменлива практика е смирението. Той не блести като бижу, а се оставя да бъде оформен от Дао, неравен и обикновен като камък.
Даоисткият мъдрец отбягва съперничеството, понеже то поражда егоцентризъм, насърчава жестокостта и оправдава унижението. За мъдреца, тържествуващата поза на перчещия се победител е знак за духовен банкрут. Нагледно скромното приемане на наградата, докато загубилите гледат с благоговение, представлява върха на суетата, и може да поквари дори и най-чистото сърце.
Той не гледа на Бог като на свой личен наставник, треньор или съветник, който да го подкрепя за сметка на другите, докато се придвижва нагоре по социалната или корпоративна стълба. Той осъзнава, че калвинисткия подтик да докажеш близостта си до Бог чрез съперничество и външен показ на успех е една безсмисленa проява на суета. Да доказваш надмощието си за сметка на някой друг е доказателство за малоценност и невежество. Да се опитваш да покажеш, че Бог е по-благоразположен към теб, отколкото към някой друг, е злина. Да обиждаш други религии, за да демонстрираш собственото си благородство, е обида за собствената ти религия и за теб самия. Да преследваш, защото не си съгласен с неразбираемото, както са правили християните, мюсюлманите или евреите през своите тъжни истории, е форма на варварство.
За мъдреца, чувствата за надмощие, основаващи се на приобщеност, вероизповедание, позиция, притежание, външност, интелект, изпълнение или постижение са симптоми на духовна нищета. Зрението на мъдреца не е делително. То се основава на единството, но той не вижда единство в голям политически мащаб. Той изживява собствената си визия за хармония по най-простия начин в ежедневието си. Просто той е незасегнат от разликите между хората и е безразличен към гордостта, суетата и алчността.
17. Предателят
За него няма нещо невъзможно. Понеже се е освободил, той може да се грижи за благоденствието на хората, както майка се грижи за своето дете.
Даоисткият мъдрец притежава търпимостта на човек, който знае, че идеите му са по-маловажни от собственото му здраве. Той живее с постоянната яснота, че убежденията му не са толкова ценни, колкото здравето на другите. Той притежава търпението на човек, който знае, че прозренията му са ограничени и са склонни към непрекъсната промяна. Мъдрецът притежава смирението на човек, който осъзнава, че нещата, които са от значение, са недостъпни за ума и езика.
Да пораждаш разногласия, за да защитиш собствената си ограничена визия е абсурдно за мъдреца, който вярва, че хармонията е същността на смисления живот. Следователно, мъдрецът не заема никоя страна при интелектуални занимания. Той не носи цветовете на никоя секта или партия, не развява патриотично знамена на вятъра, не пее химни с насълзени очи, както и отказва да „умре за своята страна”. Даоиският мъдрец отказва да убива за някоя националистична кауза или от патриотичен плам, или за да задоволи алчността на своите управляващи, или защото се е поддал на някаква пропаганда.
Той е истински воин и би предпочел да бъде обявен за предател, отколкото да предаде себе си. Той е победил себе си и следователно не може да бъде победен.
18. Мистерията
Гледай и то не може да бъде видяно. Слушай и то не може да бъде чуто. Посегни и то не може да бъде хванато. Дао не може да се намери никъде. Но въпреки това, то подхранва и допълва всички неща.
Бог или Дао, или Абсолюта или Аллах, или Йехова или Брахма, или както предпочитате да наречете това, което е или не е, където и да е или никъде, или навсякъде:
То не е чувство, което може да се призовава при литургия. То не е загадка, която може да бъде разрешена интелектуално. То не е представа, която може да бъде уловена от науката или философията. То не е догма, която може да бъде формулирана в теология. То не е нещо, което се крие в дълбините на нашата психика. То няма да бъде открито в ДНК-то ни. То не е нещо, което все още не е разкрито на субкварково ниво. И въпреки това, то е всяко едно от тези. Защото всички неща произлизат от него и всички неща се връщат към него.
Нещото, както предпочитате да го наричате, става истинско за вас, ако живеете в хармония с него. То е там, за да бъде изживяно, и това е то. Или го изживяваш, или не.
Даоисткият мъдрец го изживява и същевременно не го изживява.
Източник: The unbounded spirit 
