Всичко е едно. Това е основният извод, идващ от науката и религията. Планетата, на която живеем, е една цяла интегрирана система, част от нашата слънчева система, галактика и вселена. Определението за вселена според речника е “материя и енергия, включваща земята, галактиките, съдържанието на междугалактическото пространство като едно цяло”. Всички сме съгласни, че живеем във вселена, която е определена като едно цяло и единствено нещо. Ако ние сме живи същества, то и вселената е живо същество – безкрайно и вечно, но в състояние на постоянна промяна и движение.
Ако се вгледаме в нашето тяло, може да усетим и забележим, че когато преживяваме нещо приятно – например вкусването на шоколад, цялото тяло се чувства добре. От друга страна, ако си порежем пръста, цялото тяло и ума усещат преживяването като едно. Представете си, че индивидуалните клетки в нашето тяло се изживяват като отделни единици. Ние ги усещаме като интегрирана система, която наричаме тяло, и я възприемаме като цялостен обект, въпреки че тялото може да се раздроби на милиарди различни части до суб-атомно ниво и по-нататък. Представете си, че ние сме също просто клетки в една много по-голяма система, която наричаме планета Земя. Ние също възприемаме планетата Земя като едно цяло. По същия начин когато нещо въздейства на част от тялото ни, цялото тяло го усеща, съответно каквото и да правят хората, това се отразява на цялата система, която наричаме планета Земя.
Така че когато желаем комфорт, здраве и приятни усещания за нашето тяло, ние би трябвало да разширим това си желание, обхващайки цялата земя и обитателите ѝ. Правенето на добро и разпространяването на радост със сигурност ще се върне обратно към нас и то умножено. Ние всички притежаваме способността да правим добро и като цяло хората го правят.
Нашите майки са се грижели за нас добре, когато сме били бебета, а ние съответно сме се отплащали с много радост. Факт е, че когато се родим, всъщност навлизаме в свят, пълен с любов и обгрижване, създаден от нашите родители. Така че ние сме изпълнени с тези качества от самото начало на живота си. Но животът също е и много болезнен. Родили сме се крещейки и плачейки, целите в кръв, но от това следва и удивителното преживяване, което наричаме живот и съзнание, способността да възприемаме многообразните чудеса, които ни обграждат постоянно, способността да преживеем чудото на самия живот.
Следователно, ако грижата един за друг и за природата е основна предпоставка за нашето благосъстояние, защо тогава светът е толкова пълен със страдание и екологична разруха, създадена от човешките действия? Действията, които водят до тези негативни ефекти, са базирани на основното предположение, че ние сме отделни същества и негативните ефекти върху другите, породени от нашите действия, всъщност нямат значение за нас, тъй като ние получаваме някакъв вид предимство. Всички древни и съвременни традиции съветват да правим добро на другите, така че ние също да получим добро в бъдеще. Карма е вярата, че нашите действия предизвикват реакция, която ще се отрази обратно на нашето прежививяване и ще му повлияе позитивно или негативно в зависимост от характеристиките на първоначалното действие. Така че, ако правенето на добро на другите и екосистемата е от полза за самите нас, как да се научим да бъдем по-съзнателни и да не нараняваме другите и планетата?
Нашите действия започват с мисъл, така че, за да знаем защо действаме по начина, по който го правим, ние трябва да познаваме своите мисли и ценностите и идеалите, които мотивират действията ни. За да опознаем даден феномен, ние трябва да го наблюдаваме. Същото е приложимо и за нашите умове. През по-голямата част от времето ние сме потопени в мисли за миналото или бъдещето. Рядко сме напълно присъстващи в сегашния момент, дълбоко съзнаващи всичката сензорна информация, която получаваме. Ние можем да обърнем вниманието си навътре и да сме съзнателни за мислите си още докато се появяват, както и за техните емоционални съответствия. По този начин осъзнаваме нашите мисловни модели и ценностите, върху които се основават нашите действия. Тогава ние можем творчески да пренасочим умовете, мислите, емоциите и действията си по позитивен начин,.
Техниката за постигане на осъзнатост за сегашния момент, за сетивата и мислите си, се нарича Анапана медитация. Тази техника е била преподавана от Буда преди 2500 години, но е била практикувана и много преди това в различни култури. Будистките медитиращи са практикували и рафинирали тези техники хилядолетия и сега са на разположение за нас да ги изучаваме.
Следва продължение…
Източник: Levekunst.com
