Хората най-общо не разпознават факта, че всичко в живота ни е перфектно точно както си е, или съвършено от гледна точка на участта ни във всеки живот на Земята, включително и настоящия. С други думи, всичко на острова на тонала ( тонала включва познатия ни свят с всичките му физически обекти, както и нашите идеи, представи, вярвания свързани с този свят) и всичките ни предизвикателства в живота са перфектни за нас като индивиди.
Почти излишно е да казваме обаче, че нещо, перфектно за един индивид, не е задължително да е перфектно за друг, защото не всички имаме еднаква участ. Същевременно физическото тяло на даден човек, емоционалният му характер, умствените му способности, както и естествените му таланти, неговите недостатъците и обстоятелствата в живота му – всички са на мястото си по много основателна причина. Просто такива, каквито сме, всички ние разполагаме с необходимите инструменти, с които да направим живота си истински успех в съответствие със специфичната ни участ.
Единственото ни задължение в живота е да се научим да се приемаме такива, каквито сме. След като сме признали ценността на недостатъците си заради предизвикателствата, които те поставят, трябва да използваме естествените си таланти, за да трансформираме тези недостатъци в дарове на СИЛАТА. Ако го правим, СИЛАТА тече към нас и в крайна сметка откриваме, че действително именно нашите недостатъци ни водят до свобода. Проклятието на съществуването на човека обаче е винаги да вярва, че трябва да е нещо различно от това, което е, и че не може да е щастлив, докато животът му не стане по-различен.
В света има много малко хора, които могат честно да се приемат просто такива, каквито са. Напротив, мъжете и жените непрекъснато се сравняват с околните, без да осъзнават, че са различни, понеже участта им е различна, и започват да се стремят да станат каквито си мислят, че трябва да са или би им харесало да са. Същото се случва и с живота на хората и вместо да се стремят да се слеят със силите, които диктуват курса на живота им, те започват да се сражават срещу тези сили.
Няма нищо лошо в желанието да промениш себе си или живота си, стига човек да прави това в съответствие с предизвикателствата в живота му, вместо да се опитва да ги избегне. С други думи, трябва да виждаме предизвикателствата си като свой билет към свободата и като такива да ги срещнем и надвием, вместо да се опитваме да ги избегнем, вярвайки, че бягството ще ни отведе до свобода.
Фактът, че мъжете и жените като цяло нямат необходимото смирение да приемат себе си и обстоятелствата такива, каквито са, е най-голямата причина за всички прояви на чувство за собствена важност и самосъжаление. Вследствие хората здраво се заклещват в опитите си да се променят в нещо, което никога не е било писано да бъдат, и отчаяно се мъчат да променят живота си, като се стремят да избягат от предизвикателствата. Тази липса на смирение произтича от вярването на човека в концепцията за неравенството.
Вместо да се огледа наоколо и да признае факта, че всички мъже и жени имат собствена специфична участ и следователно предизвикателства, човек избира да се сравнява с другите и да вярва, че е или по-висш, или по-нисш от тях. Въпреки всичко участта на всеки индивид е в крайна сметка уникална, поради което не е нито по-добра, нито по-лоша от която и да е друга. По подобен начин нашите предизвикателства не са нито по-лесни, нито по-трудни от предизвикателствата на другите, защото нещо лесно за един индивид може да се окаже невероятно трудно за друг. Нелепо е да се вярва, че предизвикателството да бъдеш грозен, е по-трудно от предизвикателството да бъдеш красив или че предизвикателството да бъдеш богат, е по-лесно от това, да бъдеш беден.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА СА УНИКАЛНИ ЗА ВСЕКИ ИНДИВИД. ТОВА, КОЕТО ПРАВИ ДАДЕНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ТРУДНО ИЛИ ЛЕСНО, Е НИВОТО НА СИЛА, СЪДЪРЖАЩА СЕ В НЕГО. ЛЕСНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НЕ ИЗИСКВАТ КОЙ ЗНАЕ КАКВО УСИЛИЕ И ПОРАДИ ТОВА ПЛОДОВЕТЕ ИМ СА ОСКЪДНИ. ТРУДНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ОТ ДРУГА СТРАНА, ИЗИСКВАТ ГОЛЯМО УСИЛИЕ И УПРАЖНЯВАЙКИ ВОЛЯТА, НЕОБХОДИМА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО ИМ, НОСЯТ ВЕЛИЧЕСТВЕНИ ДАРОВЕ СИЛА.
В крайна сметка всяко предизвикателство е специален дар на сила от живота към нас, но този дар е само толкова добър, колкото го направим. Ето защо е безумие да настояваме животът ни да бъде по-различен. Ако искаме да бъдем наистина щастливи и благоденстващи в живота, задължително трябва да се научим да се приемаме такива, каквито сме, и да прегърнем предизвикателствата си честно и смело, вместо да седим в ъгъла и да се отдаваме на чувство за собствена важност или самосъжаление.
Всичко е въпрос на личен избор – избор да поемем отговорност за живота си или не!
Източник: “Толтекски учения” том 2 – Теун Марез
