След като ви запознахме с 10-те причини да си построите глинена къща, ще ви представим най-използваните техники при строителството на този вид сгради. Основно всички земни техники се разделят на три групи: монолитни, структурни и тухлена зидария. Трамбованата пръст спада към монолитните. Кобът, леката глина и плетът със замазка – към структурните, а кирпичът – към тухлената зидария.
Трамбована пръст
Трамбованата пръст (rammed earth) е древна техника, която датира от поне 7000 пр. н. е. в Пакистан. Тя е била използвана традиционно в много сгради по света, някои от тях високи по 7 етажа (Германия и Йемен), както и многоетажните Тулоу в Китай. Въпреки, че повечето сгради направени от трамбована пръст в днешно време са едно- или двуетажни, 5 етажен хотел наскоро е бил завършен в Австралия. Сега най-големи нововъведения в тази техника се правят в Австралия, Франция и Австрия.
Стените от трамбована пръст се правят от пръст, която е достатъчно влажна, за да не се разпада. Пръстта се трамбова в кофражи ръчно или пневматично. Кофражът може да се махне веднага след трамбоването на панела от пръст. Формата може да бъде такава, каквато биха позволили различни видове разглобяеми кофражи. Веднъж излята стената може да се остави такава, каквато е, без допълнителна обработка, като тогава са налице интересни, привлекателни форми останали след трамбоването в кофража. Разбира се възможна е и допълнителна обработка до определено ниво, докато все още пръстта е влажна.
Тази техника е доста трудоемка и изискава много опит. Нужни са умения, както за получаването на добър външен вид, така и за здравината на стените направени от трамбована пръст. Вероятно за това не е особено разпространена днешно време в България.
Шесстенна къща от трамбована пръст в село Храбрино
Една от трудностите, които могат да възникнат е свиването и появата на пукнатини. Това зависи от съотношението на глина и пясък в пръстта. Песъчлива, рохкава пръст с процентно съдържание на глина около 15% е много подходяща.
Към пръстта често биват добавяни цимент или гасена вар, за да се подобри устойчивостта и да се намали свиването, водещо до появата на пукнатини. Това, разбира се, не е наложително, има много сгради построени само от пръст, която е била с правилните пропорции на глина и пясък.
Кобът (Cob) като строителен материал датира от древни времена. В Афганистан например някои от най-старите постройки, направени от човешка ръка, са изградени от трамбована пръст и коб. Тази техника е най-използваната при направата на глинени къщи в България.
Традиционно, англиският коб се прави като смес от глинеста почва, пясък, слама и вода. След това сместа се поставя на слоеве и оформя върху каменна основа. Този процес се нарича “кобиране” (cobbing). Конструкцията нараства постепенно в зависимост от това, колко време е нужно на всеки слой да изсъхне. За по-бързо изсъхване се правят множество дупки по цялата повърхност. Веднъж изсъхнал, слоят коб, образуващ стената, се приглажда и се е преминава към следващия, като се внимава да се оставят отвори, където ще бъдат прозорците и вратите.
Стените на къщите от коб обикновено са били правени с дебелина около 60 см, като прозорците съответно са били вдълбавани придавайки характерен вътрешен изглед. Дебелите стени от коб имат много добра термална маса, което позволява в къщата да е топло през зимата и хладно през лятото. Кобът като материал има дълъг живот дори на места с много валежи, ако къщата е с високи основи и широк навес.
Да се правят дебели стени с различна форма от коб е лесно, но трябва да се обръща внимание на съотношението на съставките в коба, тъй като той се свива при изсъхване и може да се напука. В голяма част от случаите стените от коб може да са носещи, т.е. сградата не се нуждае от дървена конструкция. Въпреки това е желателно да има носеща конструкция, защото ако се случи нещо с дадена стена или стени, или пък решите да разширявате къщата, винаги може да съборите коба и да изградите стените наново. Приложението на този материал се разпростира от стени на къщи, през огради, пещи и огнища, маси, столове и всякакво обзавеждане за къщата до детски площадки. Кобът позволява на човек да изрази себе си и да разгърне фантазията си напълно.
Плет и замазка
Това също е една много стара техника, често използвана в средновековна Европа и България.
Работният процес започва с направата на решетка (плет), състоящ се от вертикални колове и хоризонтални по-тънки пръчки, наредени по начина, по който се плетат кошници. След това плетът се измазва със смес от пръст,слама и вода, която се натъпква силно, за да запълни всички дупки.
Повърхността може да се остави грубичка или да се измаже допълнително за получаване на по-финна повърхност. Стените от плет и замазка не са носещи, а се правят към изградена вече дървена конструкция. Дебелината на стената може да варира от 15 до 20 см, което прави тази технология привлекателна за направата на вътрешни леки стени. Тази техника е доста гъвкава и позволява да се експериментира с нея. Плета може да бъде в почти всякаква форма. Добавяйки сместа от пръст и слама към плета той става достатъчно здрав, за построяването на повърхности достигащи 2 метра.
Лека глина
Техниката “лека глина” (на английски може да бъде срещната като: light earth, straw clay, light clay и slipstraw) е много популярна в Германия, където изолационните свойства на тази конструкция са високо ценени.
Методът “лека глина” включва пресоването на смес от малко глина и много слама или нетретирани дървени стърготини в кофраж. След това готовата стена се измазва. Този метод комбинира добрите изолационни свойства на леките добавки с добрите свойства на пръстта. Получава се огнеупорна и много трайна конструкция, защото глината действа като естествена защита за дървото.
Както и при другите строителни техники с пръст, леката глина създава балансиран вътршен климат, особено относно влажността на въздуха. Заради относително малкото си тегло, не допринася много за термалната маса на сградата. Този материал обаче е ценен заради добрите си изолационни качества, затова се използва по-често за външни стени.
Демострационна къща село Извор изработена по проект на АСЕМ
При тези техника се изисква водоустойчива мазилка отвън. Нужно е да се обърне особено внимание на това, защото едно неподходящо замазване може да е причина за сериозни повреди по сместта от лека глина. Отвътре стените могат да бъдат измазани с глинена мазилка. В наши дни тази техника е особено популярна в Европа и се работи за подобряването й.
Кирпич
Кирпичът е естествен строителен материал, вид непечена тухла, която се прави от пясък, глина и вода, с добавка на органичен материал като слама или оборска тор. Оформя се в блокче и се оставя да изсъхне на слънцето. Начините за направата на кирпичените тухли варират от ръчно оформяне, използването на калъп до ръчно или машинно пресоване на блоковете. Тази техника е доста времеемка, тъй като изисква време тухлите да изсъхнат на слънце.
От кирпич са направени едни от най-старите сгради на планетата, още около 5000 г. пр.н.е. Днес се използва в някои райони на Северна Африка, Южна Америка, Близкия изток и Югоизточна Европа. Тази техника е била широкоразпространена при строителството на старовременните къщи в България.
Повече за горепосочените техники може да прочете в раздел „Строителство с естествени материали” на библиотеката на сайта. Въпреки наличната информация е хубаво човек да придобие и натрупа някакъв опит преди да започне строителството на собствена къща. В тази връзка може да следите курсовете и обучителните лагери, които Асоциацията за строителство с естествени материли (АСЕМ) организират. Също така Сюзън Хегън, живееща в село Хотница, организира курсове за строителство с коб. Информация за тях може да намерите на фейсбук страницата й Cob in Bulgaria. Курсове по строителство с глина прави и архитект Георги Георгиев. Повече за тях вижте на тази страница. Обикновено курсовете и обучителните лагери се провеждат през пролетта, лятото до ранна есен, защото при строитeлството с глина времето не трябва да е студено, за да може материала да изсъхне добре.
Източник: Solid earth
Изключително добра статия!!!