Тони Стабс е роден през 1947 г. в Англия. Електротехник е по образование. Работил е в британската телекомуникационна индустрия. През 1979 г. емигрира в САЩ. Там се увлича от метафизика. През 1989 г. за три седмици написва книгата „Ръководство по Извисяване”, издадена от „Отън Хаус”. Издателството помага на перспективните автори да издават книгите си.
Според Стабс митът какво е това любов, трябва да бъде разбит. Той развива гледната си точка подробно в „Ръководство по Извисяване”. „Никой не може да обича друг. Ти не можеш да обичаш себе си! Защо? Защото Любовта не е „действие”, а „допускане”, казва той.
Праенергията, от която е създадена тази Вселена, има определени свойства: радост от Битието, признание, че всички неща имат право на съществуване и право да се радват и наслаждават на своето Битие. Всички същества са произлезли от Източника и имат божествено право да познаят и изразят своята божественост. Всички същности имат право да се наслаждават на израза на другите, тъй като в действителност всички същности са единни. Те са само умело замаскирани, за да изглеждат разделени. Радостта и желанието да изразиш себе си и да дадеш на другите да се изразят, е удивително усещане. Това е, което аз наричам „Любов”.
Стабс твърди, че любовта не зависи от това, какво прави добре съществото, което наричаме свой любим или своя любима, а се основава на знанието и опита, че това същество е божествено. Ако някой, когото ти познаваш, има лошо настроение, той изразява с това своята божественост, макар този израз на божественост да не е много приятен. Значи Любовта не е това какво ти правиш. Това е реакция на определена честота от енергия, която тече в теб, през теб и около теб.
Много неща могат да направят човек невъзприемчив към фината енергия на Любовта. Страхът например може да стопира всеки да бъде възприемчив. Страхът може да изкриви и малкото Любов, която може да чувства всеки. Страхът не е противоположност на Любовта. Той е пазач на вратата и не иска да позволи на личността да усеща високите честоти. Така описва картинно вижданията си Стабс.
Авторът на „Ръководство по Извисяване” смята, че това може да се постигне с освобождаване от страха, че индивидът е отделен от Духа, че не може да се справи с живота и че е по-лош (по-добър) от другите. Когато човекът успее да види себе си и другите като могъщи многопластови същества, напъхани в малки тела, тези страхове ще отпаднат сами, пише той. Но това не е лесно.
Всеки от нас плува в гъста супа от страх, наречена „обществена реалност”, но всъщност става дума само за мнения, които хората имат за реалността. Те нямат нищо общо с истината. Всеки сам е сътворил тази обща реалност преди хилядолетия и тя е послужила добре в Играта на отделяне, казва Стабс.
Това, което е общоприето да се нарича любов, в повечето случаи е манипулируема обмяна на внимание и симпатия. Хората, които не могат или не искат да обичат себе си (не виждащи собствената си божественост), търсят отчаяно някой друг, който може да им даде чувство на безопасност. Но ако тази безопасност е под заплаха, тези хора прибягват към емоционален шантаж и контрол с помощта на лишаване от симпатия. И всичко това в името на Любовта…
Метафизикът съветва осъзнатите да открият своята собствена същност. Той обещава, че това няма да ги направи беззащитни, въпреки че понякога другите хора, действащи от страх, могат да усложнят живота ни. Опитайте се да разглеждате тяхното отношение като реакция, основана на страх и предназначена не за вас самите конкретно, а за този, който те си мислят, че сте. Техните отношения и действия нямат нищо общо с вашата персона, убеден е Стабс.
Ненавистта, ревността и другите отровни емоции са просто характеристика на хората, които имат страх и не могат да чувстват Любовта в полетата си. Всеки от нас може да им даде тласък с това, че ние канализираме тази любов за тях. Ако страхът им обаче е твърде голям, усилията ни може да са напразни. Но в крайна сметка изтичането на Любовта ще държи техния страх по-далече от нашите енергийни полета, пише Стабс. Той ни съветва да съчувстваме на хората, преизпълнени със страхове, защото да бъдеш толкова откъснат от Духа, е много тревожно състояние.
Ти си работник на Светлината със задача. Ти си подготвил различни усещания, които биха ти помогнали по-добре да свършиш работата си. Тази вселена не е произволна и нищо не става без дълбок смисъл. И така, опитай се да видиш по-голямата картина и не мисли, че нещо са ти направили. Нормално е да се чувстваш за кратко жертва, за да можеш да отстраниш това колебание от полетата си. Но да правиш ролята на жертва част от твоята идентичност не е добре. Това ще понижи майсторството ти и само ще ти пречи.
Източник: Списание 8
