Преди хиляди години толтеките били известни из цяло Южно Мексико като “жени и мъже на познанието”. Антрополозите говорят за тях като за нация или раса, но всъщност това било общност от учени и творци, изучаващи и съхраняващи познанието и духовните практики на древните. Събирали се като учители (нагуали) и ученици в Теотихуакан, древния град на пирамидите край Мексико Сити, известен като мястото, където „Човекьт става Бог”.
Толтеките вярвали, че Слънцето управлява нашата планета и нашия ум. А след като то се променя, се променя и умът ни, променя се връзката ни с него, осъзнава се като светлина от неговия върховен разум. Според толтекския календар, който е календар и на маите, и ацтеките, преди сегашното Слънце е имало още 5 други.
Смята се, че Шестото слънце е изгряло на 11 януари 1992 г. и то има съвършено различни качества на светлината. Тя преизпълва всичко живо с радост, покой, любов, блаженство, забава, игра и светът, такъв какъвто е, започва да изглежда справедлив. Разбираш, че в теб има нещо удивително и че можеш да се свържеш с това безмълвното познание, което носиш.
Пророчеството на толтеките за новото човечество от времето на Шестото слънце гласи, че хората ще узнаят кои са.
Те са богове, които сънуват, че не са богове.
Но когато приемат този факт и му се насладят и започнат да го изразяват, ще могат да създават новото човечество. Но за да споделиш любовта и обичта си, първо трябва да си я постигнал вътре в себе си, да се обикнеш такъв, какъвто си. И щом осъзнаеш, че досега си спал, вече можеш да се събудиш. Именно поколението от началото на Шестото слънце поставя тази нова епоха на възкръсване на Божественото и тя ще продължи 200 години.
Но всеки трябва сам да се погрижи чрез безстрашие и действие да се избави от стария си сън за ада на живота си и да премине в този на рая. Както и да удържи на съпротивата на старото сънуване, нищо че ще се наложи да премине през кризата на предаването. Като се противопоставяме на изкушението с любов, както учи Исус. Без да се опитваме да спрем чувството на гняв, а само да му позволим да отмине.
Толтеките предсказали, подобно на много други пророчества, че в моменти на промяна, съпротивата срещу новото е най-голяма. А предсказаните ужаси се отнасят за тревогата, която поражда страхът от промяната, който всъщност произлиза от страха от неизвестното.
Замени страха от неизвестното с любопитство!
Страхът е най-голямото самоунищожение за човека. Но Новото слънце повелява съпротивата да отстъпи, защото интуицията ни свързва с нашия личен лъч от неговата светлина. Лъчите на Шестото слънце ни осигуряват достатъчно високо ниво на съзнание, чрез което можем да съградим новия свят на лична свобода, радост и любов.
Древните мъдреци прогнозирали, че хората ще съживят своето чувство на отговорност, въпреки че за дълго ще я избягват. Но тъй като това ще предизвиква ответна реакция в съответствие със „закона за причината и следствието”, ще се стигне до промяна. И то с помощта на любовта, която в продължение на хиляди години е била потискана, така както и отговорността. Но тъй като единствената ни отговорност в този живот била да правим себе си щастливи, ще дойде време, когато и отговорността, и любовта ще бъдат възстановени, събудени.
Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи.
Тази любов е нашата истина, нашата свобода. И точно тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за рай на Земята. И сънуващият ще може да се слее със своя сън. Да си припомни най-ранната си възраст /до 4 години/, когато емоционалното му тяло е било изградено от любовта, която е улавяло, но вследствие на опитомяването и страха после се загубило. А след като страхът изместил любовта, тя от безусловна станала условна, обвързана с ползи и интереси, контрол. А в този си вид тя пораждала зависимости, подобни на наркотичните. Но всичко това е трябвало да се случи като част от процеса на пречистване и освобождаване, както и да предизвика мъдростта на промяната.
Част от нея е достигнала до нас чрез Дон Мигел Руис, нагуал и майстор на намерението, под формата на Толтекската книга на мъдростта. Тя представлява едно практическо ръководство за постигане на лична свобода чрез изпълнението на четири много важни споразумения. А именно:
1. „Бъди безгрешен в словото си.
2. „Не приемай нищо лично”.
3. „Не прави предположения”.
4. „Винаги прави най-доброто, на което си способен”.
Според тази книга, първото споразумение е най-важно, но и най-трудно за спазване. Чрез безгрешното слово хората могат да се издигнат до онова равнище на съществуване, което наричаме земен рай. То звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. То е силата, която трябва човек да създаде, за да усвои този най-ценен божествен дар, чрез който се изразява човешката съзидателност. Защото чрез словото си човекът дава израз на всичко свое. Независимо на какъв език говори, намеренията му се осъществяват посредством словото. Онова, което си представя, сънува, чувства се проявява чрез слово.
Има и още едно пето, също много важно споразумение. То е нов поглед към реалността и въпреки че е съставено от думи, притежава сила отвъд тях. Гласи така: Бъди скептичен, но се научи да слушаш с уважение – това е високо човешко майсторство, то помага на човека да избегне недоразуменията в общуването. Всички заедно пък изграждат цялостната философия на толтеките, чиято основна отправна точка е светът да разглежда не като материално място, а като свят на енергия. Толтекския път цели усъвършенстването на възприятието, израстването на духа и проникване в различни реалности.
Словото не е само звук или писмен символ.
Словото е най-могъщият инструмент, който притежава човешкото същество, то е инструментът на магията.
Но като меч с две остриета, то може да сътвори най-прекрасния сън или да унищожи всичко наоколо. Едното острие е злоупотребата със словото, която създава жив ад. Другото е безгрешността на словото, която ще сътвори само красота, любов и земен рай. В зависимост от употребата си словото може да ни освободи или да ни погуби. Цялата магия, която притежаваме, се корени в нашето слово. Словото е бяла магия, а злоупотребата с него – черна магия.
Всеки път, когато говорим, ние предсказваме нашето бъдеще.
Словото е толкова могъщо, че дори една-единствена дума може да промени или да унищожи живота на милиони хора. Словото е като семе, а човешкият ум е благодатната за него почва. Но човешкият ум е плодороден само за словесните семена, за които е подготвен, а именно за семената на любовта.Всеки човек е магьосник и може да направи магическо заклинание на някого чрез словото си или да го освободи от заклинание. Привличайки вниманието ни, словото може да проникне в ума ни и да промени убежденията ни към по-добро или към по-лошо.
Да си безгрешен в словото си, означава да го употребяваш „без грях“. А грях е всяка постъпка срещу самия себе си.
Всичко, което чувстваш, вярваш или казваш срещу самия себе си, е грях, да се самоосъждаш или самообвиняваш за нещо. Да бъдеш без грях е тъкмо обратното. Да бъдеш безгрешен, означава да не вървиш срещу самия себе си. Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или виниш. От тази гледна точка цялата концепция за греха се променя от нещо, свързано с морала или религията, в нещо свързано със здравия разум. Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек може да извърши.
Себеотхвърлянето е „смъртен грях“, който води до смърт, а безупречността утвърждава живота.
Да бъдеш безгрешен в словото си, означава да не използваш словото срещу себе си. Дори когато някой обиди друг човек, той обижда самия себе си. Защото изпратената емоционална словесна отрова се връща обратно към него. Само, който обича себе си, може да бъде безгрешен в словото си, защото ще предизвиква подобна реакция. Да бъдеш безгрешен в словото си, означава да използваш правилно енергията си, да я използваш по посока на истината и любовта към себе си.
Защото само истината ще ни направи свободни!
Източник: Psihobg.com
