Да, там има свободна любов, веганска храна, безжичен интернет и ниски въглеродни емисии. Но има и догматични норми, недобре уредена жилищна система и съмнителни религиозни вярвания, според анализатора на социални медии Джейми Бартлет.
Докато слънцето изгрява над полетата на Португалия, съм застанал в кръг с група непознати на върха на един хълм, държим се за ръце, а очите ни са затворени. Събрали сме се около няколко огромни камъка, свещ, керамична купа с вода и кристал. Жена в бели одежди припява със затворена уста и се опитваме да спрем войната в Сирия със силата на нашите мисли, изпълнявайки упражнение, наречено „Кръгът на Силата”.
Намирам се в екоселище Тамера, на два часа път с влак от Лисабон. Преди повече от 20 години група германци пристигат на това място с малка сума пари и амбициозния план да създадат тъй наречения „изцеляващ биотоп”, пример как хората да живеят в хармония със себе си, другите и околната среда.
„Кръгът на Силата” беше едно от предвидените неща в програмата на 40-те външни посетители, един от които бях и аз. На всеки няколко месеца в Тамера се допускат посетители, които да живеят тук няколко дни и да разберат как е устроена. Таксата е 350 евро на човек, плюс още 30 евро дневно за храна и квартира.
Тамера е разделена на две части. На запад се намира т.нар. Кампус, където отсядат посетителите. Той разполага с бар, кафене, кухня, място за хранене, културен център, книжарница, къща за гости, мъжки и женски спални и зала за събирания. В източната част се намират 150-те постоянни жители на Тамера. Те обитават малки селца от 20 до 30 жители (от бебета до 80-годишни старци) и живеят в каравани, колиби, палатки и бараки. Цялото селище напомня на недовършено място за къмпинг.
Посетителите са предимно заможни граждани от Западна Европа, разочаровани от съвременния свят и търсещи повече смисъл. Тамера е продукт на мисълта на психоаналитика Дитер Дум (автор на книгата “Terra Nova: Global Revolution and the Healing of Love“), участник в левите студентски движения през 1968, който се разочаровал от неуспеха им да трансформират света. Подобно на други свои сподвижници Дитер бил убеден, че това, което се нуждае от трансформация, е не материалният, а умственият свят на хората. Вярвал, че причините за човешките проблеми се коренят в неудовлетвореното сексуално желание, ревността и липсата на доверие. Дитер, партньорката му Сабине Лихтенфелс (която е и медиум) и още няколко души основават Тамера през 1995г.
Докато много от постоянните жители на Тамера имат т.нар. „основен партньор”, почти всеки има множество сексуални връзки, които те наричат „любов лишена от страх”.
„Ние градим общност, основаваща се на доверието”, казва Моника, наш водач и дългогодишен жител на Тамера, която е малко над 60-годишна и живее там от 2000г. С тази цел хората в Тамера не живеят в традиционни семейства. Пълнолетните живеят сами или делят жилище с хора от същия пол. В Тамера живеят около тридесет деца, повечето от тях родени тук. От четиригодишна възраст те заживяват в „Мястото на Децата”, придружени от един пълнолетен (но невинаги родител). Децата преминават домашно обучение, като се следва португалската образователна програма. Въпреки че тук има известен брой португалци, както и няколко британци и израелци, почти всички жители са немци.
Докато много от хората в Тамера имат т.нар. „основен партньор”, почти всички имат множество сексуални връзки. Те наричат това „любов, лишена от страх”. Свободната любов и откритите отношения са, по думите на Моника, ключът за оцеляването на общността и допринасят за изграждане на доверие. То се постига също така и чрез всекидневни форуми. На тези форуми жителите на Тамера сядат в кръг в присъствието на водещ. Един от тях застава в средата и споделя какво го вълнува, после се изказват и останалите.
„Имам само тридесет евро в банката. Или съм крайно беден, или живея в рая”, казва един „тамерианец”.
Тамера е част от движението от общности, наричащи себе си еко-селища. В тези селища обикновено живеят между 50 и 150 човека, които се опитват да живеят заедно по екологичен, социален и икономически устойчив начин. Според Справочника за целеви общности съществуват 2 255 екоселища в 70 държави по света, като се започне от свързаните, но отдалечени по между си селища в Шри Ланка, до известната „Кристиана” в Копенхаген – автономна общност от 850 човека. Несигурните времена често предизвикват такива движения, като над 300 нови еко-селища са основани през първите десет месеца на 2016 г.
Достигането на пълна самостоятелност на една общност обаче се оказва нелека задача. Строителството в целеви общности изисква много работа, както и технически познания и умения. Дъглас Бейли, около 40-те, експерт в множество сфери, е работил като оптичен физик във Великобритания. Тревогата му за околната среда постоянно нараствала и след като посещавал Тамера в продължение на няколко години в качеството на технически консултант, се преместил да живее там постоянно. Той е един от главните инженери и живее в Слънчевото Село с двете си деца и още 30 жители. „В момента имам само тридесет евро в банката. Или съм крайно беден, или живея в рая”, казва той, докато ни развежда из селото.
Каравани и колиби са разположени в своеобразен кръг, като в средата има кухня на открито, място за сядане и две-три работилници, пълни с машини и инструменти. В тях Дъглас и други инженери се опитват да открият начин Тамера да покрива самостоятелно нуждите си от ток, храна и вода. В кухнята е инсталирано огледало на Шефлер, рефлектор с фиксиран фокус, който улавя светлината от слънцето и я отразява върху по-малко огледало, което на свой ред я насочва към каменна плоча, върху която се приготвя храната. Огледалото следва хода на слънцето автоматично чрез механизъм, направен от велосипедни части. През слънчевите лета то работи толкова добре, колкото обикновена газова печка. В облачните дни за кухнята се ползва биогаз, добит от органични отпадъци.
Дъглас работи съвместно с немски изобретател на име Юрген Клайнвахтер, създател на Енерджи Пауър Грийнхаус (оранжерия, създаваща енергия). Оранжерията използва специални лупи за подгряване на олио в система от тръби. Нагорещената мазнина се отвежда по тръбите в мотор, който нагрява въздуха. Когато въздухът се загрее, той се разширява и задвижва бутало, създавайки механична енергия, която на свой ред се превръща в електричество. След това олиото в тръбите отива в кухнята да стопли вода, преди да се върне в оранжерията, за да се бъде нагрято отново. Липсват вредни емисии, олиото тече постоянно, пренасяйки топлина. „Това е различен начин на мислене”, казва Дъглас. „Ние сме част от един кръговрат”.
Усилията за запазване на водните ресурси в Тамера са също толкова впечатляващи. Южната част на Португалия е изключително безводна, но в Тамера водата е в изобилие. С помощта на специалист по пермакултура жителите са разработили площи, които да задържат дъждовната вода в земята с помощта на стратегически разположени езерца, кладенци и терасиране. Почвата се е обогатила, растителността е буйна и животинският свят е по-разнообразен в сравнение със съседните райони. Научно изследване на Тамера по инициатива на ЕС открива, че ползите включват повишено съхранение на въглероден диоксид, подобряване качеството на водата и стабилизиране на количеството подпочвени води.
Тамера е странно място, отчасти смешно, отчасти плашещо, но и изключително впечатляващо.
Джулс, консултант от Великобритания, който се представя като „хипи в търсене на духовното”, ми казва, че е чул, че всяка сутрин от вторник до събота от 7:15ч. сутринта Дитер или Сабине организират семинар за жителите на Тамера, наречен „Божествена точка”. Когато Джулс и аз пристигаме на семинара, там вече са събрани 30 човека. Намират преводач за нас. Дитер, по анцуг, гумени сандали и плетена шапка, стои отпред до Моника. Дъсченият под и стени, огласяни от немски говор, напомнят на лутеранска сбирка. Обаче Моника ни приветства с песента „Картоиграчът” на Кени Роджърс. Вместо от Библията, тя чете пасажи от книгата на Дитер „Божието послание в миналото и сега. Мисли от Галилейско море”.
Дитер говори по пасажите, които представят същинската му философия. Мисията на Тамера не е просто да се създаде независима, самоподдържаща се общност. Съществува, казва той, една „дълбока” структура на битието отвъд повърхността, която виждаме ние. Тази реалност може да бъде достигната, ако пробудим нашата осъзнатост чрез духовни мисли, медитация и „значими срещи”. По този начин ние се включваме в „морфогенетичното поле”, създадено от колективните човешки мисли и поведение.
Според Дитер, морфогенетичното поле на планетата в момента е хванато в капана на насилие към мъжете, жените, децата и природата. Но това може да се промени. Най-висшата цел на Тамера, обяснява той, е да създаде нова информация и мисли, които да се изпратят към морфогенетичното поле и да го тласнат към една по-миролюбива нагласа. „Това е сила, която премества планини!”, казва Дитер с топлия си баритонов глас.
Обещанието за достигане до по-дълбока реалност и промяна на вселенската осъзнатост обаче е добре позната идея – Дийпак Чопра е написал десетки книги, в които по същество се казва същото. В книгите на Дитер има твърдения като „Да бъдеш приет означава да бъдеш обичан” и „Моята окръжност и окръжността на вселената са едни и същи”. Идеята, че неговата окръжност е с размерите на цялата вселена, е безсмислена. Но това е безсмислица, която лесно може да бъде приета за дълбоко-философска мисъл.
Проблемите с контрола и принудата лежат в основата на всички видове комуни. Кой стои начело? Каква власт има над останалите членове? Въпреки че в Тамера твърдят, че са далеч от догматичния рационализъм и скептицизъм на западния свят, нейните основоположници и жители са си създали свои собствени догматични вярвания. Цитати на мислите на Дитер са забодени по стените или изрисувани върху стенописи, а младите тамерианци повтарят неговите фрази и метафори почти дословно. За неоспорима истина се приема например, че за децата е по-добре да растат в условия на комуна, въпреки че повечето детски психолози биха оспорили това. Смята се, че свободната любов е по-добра за здравето и личното щастие, въпреки че няма доказателства, че отричането на свободната любов влияе зле на психическото или физическото здраве.
Въпреки наличието на известно неравенство в Тамера, наистина се усеща чувство на сплотеност.
Тамера е странно място: отчасти смешно, отчасти плашещо, но и изключително впечатляващо. Когато поисквам да видя как живеят жителите на Тамера, Моника се съгласява да ме разведе навсякъде. „Молбите ни за разрешение за строеж се бавят от институциите”, казва тя, докато си пробиваме път през множество колибки и каравани. „Затова сме принудени да живеем във временни жилища”.
Хората притежават малко вещи: виждат се очукани телевизори, две-три книги и дрехи втора употреба. Денят обикновено започва с някакъв вид медитация или „Божествена точка”, после всеки се залавя за работата, която му е отредена. Моника ми показва грънчарската и шивашката работилница. В Института за Световен Мир, който прилича на офиса на начинаещ ИТ бизнес, 5-6 човека се взират в екраните на лаптопи, отговарят на имейли, преработват уебсайта на еко-селището и т.н.
От 70-те години на миналия век неуспехът на комуните е предмет на задълбочени проучвания. Много комуни се сриват при първата възникнала трудност. Тези, управлявани от строги социални йерархии, често биват замесени в секс скандали или обвинения за лоши прояви, докато в егалитарните общности се стига до израждане на междуличностните отношения.
И все пак Тамера съществува. Основоположниците ѝ продължават да бъдат нейни вдъхновители, но по-голямата част от всекидневната работа се пада на младото поколение.
Всички са тук по собствено желание, всеки тамерианец е развълнуван да бъде част от проекта. Дори бивши жители на Тамера, които съм срещал – а доста хора са напуснали през годините по различни причини – говорят за мястото само с добри чувства. Трудно е да не останеш възхитен от тази всеотдайност, откровеност и оптимизъм. В замяна на това всеки получава простота, устойчиво съществуване и подкрепата на общността. Въпреки че има известно неравенство – къщата на Дитер е по-хубава от останалите – в тях наистина се усеща чувство на сплотеност в името на общата цел.
Не може да се твърди обаче, че Тамера е постигнала успех. Моника казва, че духовният стремеж на Тамера е насочен към това да бъде „внедрен” в Португалия, което според нея би им помогнало да получат разрешение за строеж от местните власти. Без такова разрешително населението на еко-селището не може да нараства и понастоящем то е зависимо от външния свят.
Около половината от енергията им за осветление, отопление, захранване на безжичен интернет, фризери и др. се генерира от Слънчевото село и от соларни панели, като останалото идва от националната електрическа мрежа. Произвеждат 25% от храната си, другото купуват от местни фермери (Тамера е веганска общност).
Приблизително половината от приходите им идват от посетители като мен. През зимата някои тамерианци се връщат в реалния свят, за да припечелят пари, които да вложат в проекта. Тяхната цел не е пълна автономия – те искат да останат свързани с външния свят. По думите на Моника, ако Тамера иска да стане достатъчно разнородна и многостранна, за да промени морфогенетичното поле, тя трябва да се разрасне до около 500 човека.
Според някои проучвания обаче тясно-свързаните общности рядко достигат до такъв размер, тъй като съществува умствено (и времево) ограничение на броя връзки, които e способен да поддържа един човек. Теорията се нарича „Числото на Дънбар”, по името на Робин Дънбар (Лекция на ТЕDxObserver: „Може ли Интернет да ви даде повече приятели?”), антрополог от Оксфорд, който е изчислил, че границата е около 150 човека, колкото е и броят на жителите на Тамера.
Имам усещането, че подобно на много утопични мечти, Тамера е заплашена от опасността постоянно да се стреми, но никога да не достигне крайната си цел. Разбира се, това е част от посланието: да намираш щастие в постоянната борба да постигнеш измамно близката цел, която постоянно се отдалечава.
“Има свят, който ние създаваме и свят, който създава нас. Тези два свята трябва да станат едно. Това е целта на нашето пътешествие.”
Ако целта на Тамера е да изпробва теорията на Дитер за промяната на света, тя може и да не успее. По-добре да остане някъде между успеха и неуспеха, като спасителна светлина и предупреждение за хората от външния свят, които виждат съвременния свят и се питат: Не можем ли да сътворим нещо по-добро от това?
Автор: Джейми Бартлет
Източник: Ideas.ted.com
