Никола Тесла, йоносферата и резонанса на мозъка
Експериментирайки, ученият разбрал, че глобалния синхронизатор на всичко живо на Земята е йоносферата.
„Това е дотолкова поразително, че изглежда все едно самият Създател е конструкторът на електричеството на тази планета.“
Земята и нейната йоносфера
Всичко започнало с Никола Тесла (1856-1943). Тогава, в края на 19 век, още никой нищо не знаел за йоносферата. В интерес на истината, опитвайки се да обяснят полярните сияния и особеностите на геомагнитното поле, британските физици вече изказвали мисли за съществуването на проводящ слой във високата атмосфера. Но не стигнали до повече от това. Никой не можел да измисли причина, поради която да съществува такъв слой.
Били нужни няколко години, за да започне тази идея да приема по-ясни очертания. През 1891 година Никола Тесла предположил наличието на космически лъчи, идващи от Слънцето. И след още малко време ученият разбрал, че тази слънчева радиация на големи височини йонизира земната атмосфера, създавайки електропроводящ слой.
Тъй като долните слоеве на атмосферата се явяват добър изолатор, този горен електропроводящ слой трябва да е електрически зареден относно повърхността на Земята. При това до огромни напрежения – стотици хиляди и дори милиони волтове. С други думи – земното кълбо, заедно с височинния електропроводящ слой е подобен на гигантски сферичен кондензатор.
Идеята на Тесла била проста и еднвременно грандиозна: Да се научи да отнема от това електричество, да го преобразува и без проводници да го предава и в най-затънтените кътчета на Земята. Да направи хората щастливи, обезпечавайки ги с каквито са им нужни, практически безплатни количества енергия. През 1897 година той подава заявки за патенти в САЩ и Русия на устройство за предаване на електроенергия на големи разстояния чрез силно разредените високи слоеве на атмосферата (думата йоносфера се появява по-късно) След три години той получава патенти и в САЩ, и в Русия.
Две години след патентите на Тесла, през 1902 година, изучавайки разпространението на радиовълните, англичанинът О. Хевисайд и американецът А. Кеннели, независимо един от друг идват до извода, че високо над Земята съществува йонизиран слой атмосфера с висока проводимост, способен да отразява късите вълни. Нарекли го слой на Хевисайд-Каннели, а по-късно – йоносфера.
Започнали изследвания на йоносферата. Учени от различни страни бързо допълвали знанията и скоро се изяснило, че йоносферата има необикновени свойства. Освен това, в днешни дни стана ясно, че без този удивителен слой около Земята на нашата планета просто не би съществувал живот. Потвърдило се казаното от Тесла за електрическия заряд на йоносферата. Този йонизиран и електропроводящ слой на атмосферата относно земната повърхност е зареден положително. На свой ред повърхността на Земята със солените води на моретата и океаните, а също и с грунтовите си води, също има голяма електропроводимост и носи отрицателен заряд.
Такава система от две концентрични противоположни заредени кълба се нарича сферичен кондензатор. Разликата в потенциалите между сферите на земния кондензатор се оказал огромен – стотици хиляди волта.
Тази напрегнатост на полето намалява всеки път, когато някъде на Земята има буря. Има частичен разряд на йоносферния слой. Но земният кондензатор никога не се разрежда напълно. Йоносферата постоянно се дозарежда от слънчевия вятър. Неговите високоенергийни частици непрекъснато бомбардират и йонизират молекулите на въздуха. Реално йоносферата, както е смятал и Тесла, се явява вечен генератор и акумулатор на електроенергия.
Второ свойство на йоносферата е нейната „огледалност“ за някои излъчвания. Йоносферата работи подобно на огромно едностранно пропускащо огледало. Отразявайки се от него, електромагнитните вълни могат да се предават на огромни разстояния.
Но и това не е всичко. От гледна точка на радиотехниката, тези две огромни сфери, поместени една в друга – Земята и обкръжаващата я йоносфера – образуват гигантски сферичен резонатор, подобен на пространството в струнен музикален инструмент, където резонират звуковите вълни. Но в случая резонират електромагнитните вълни. Тази кухина, запълнена със слабоелектропроводяща среда и ограничена от две проводящи повърхности е прекрасен вълновод за предаване на електромагнитни вълни.
В такъв резонатор вълните с определена честота, многократно се отразяват от йоносферата и земната повърхност и многократно обикалят земното кълбо. Ако възникналата в кухината на резонатора електромагнитна вълна след обиколката на земното кълбо отново съвпадн със собствената си фаза, то тя „влиза в резонанс“ и се образува така наречената стояща вълна. Даже без допълнителна енергия тя може да съществува доста дълго.
Първият, който е наблюдавал и описал това явление – наличие на свръхниски честоти на Земята – е Никола Тесла. По-късно, когато с изучаването на йоносферата усилено се заели в много страни, тези резонансни честоти на йоносферата били измерени с голяма точност.
Вълни на Шуман
Първият, който съобщил за това, че гигантския сферичен резонатор Земя – йоносфера има няколко фиксирани резонансни честоти, бил професора от Мюнхенския технически университет Винфрид Отто Шуман. Бившият член на секретните нацистки общества Туле и Врил, изследовател на алтернативни форми на енергия и разработчик на левитатор за „летящи чинии“ обнародвал тези сведения след войната – в 1949 година, а през 1952 година ги публикувал в списание за физика.
Изследвайки електромагнитните полета в кухината Земя – йоносфера, Шуман предсказал съществуването на естествени резонанси първоначално теоретично. Изчисленията, направени от него, изхождайки от размерите на Земята и нейната йоносфера, отначало показали честотата на основния резонанс – приблизително 10 херца. По-късно, след допълнителни изчисления и проверки, била експериментално определена точната честота на резонанс – 7,83 херца. С други думи, вълните с тази честота, разпространявайки се в сферическия слой между Земята и йоносферата, обикалят земята малко под 8 пъти за една секунда.
От тогавав науката тази честота – 7,83 херца – е прието да се нарича резонанс на Шуман или вълна на Шуман. Знаейки собствената честота на Земята не е сложно да се изчисли и дължината на вълната на Шуман – 38 000 км. Тази стояща вълна приблизително съответства на обиколката на Земята – около 40 000 км.
Говорейки за резонатора Земя – йоносфера, е уместно да го сравним с камбана. Всяка камбана има някаква основна честота – нота – и цял ред от хармоници, придаващи на звученето неповторим тембър. Добре знаем, че за да започне да звънти камбаната тя трябва да бъде ударена. С други думи – трябва да и дадем допълнителна енергия. При това където и да се удари по камбаната – тя отговаря и вибрира по целия си обем. Същото става и при придаване на енергия на земния резонатор.
Подобно на камбана, резонатора Земя-йоносфера, има една основна честота – 7,83 херца и цял ред хармоници – резонансни честоти. Днес са известни 8 честоти на Шуман. Техните закръглени значения са 8-14-20-26-32-39-45-50 херца. Тези свръхнискочестотни вълни също се наричат вълни на Шуман.
Съществуват няколко хипотези за възникването на електромагнитни вълни в кухината Земя – йоносфера. Днес повечето учени са убедени, че главната причина за възбуждането на йоносферата на резонантните честоти са разрядите на атмосферното електричество – мълниите. Бури има по цялата Земя постоянно. Едновременно на Земята има между 50 и 100 мълнии във всяка секунда. Всеки разряд на мълния за йоносферата е същото като удара по камбаната. Мълниите генерират мощни електромагнитни излъчвания практически в целия честотен диапазон. Но резонаторът Земя – йоносфера поглъща енергия преимуществено на резонансните си честоти. Получавайки постоянно енергийни удари от мълниите, йоносферата „звучи“ именно на тези честоти.
Прочитайки през 1952 година статията на Шуман за резонансните честоти на йоносферата, немският лекар Херберт Кьониг обърнал внимание на съвпадението, че главната резонансна честота на йоносферата 7,83 херца, съвпада с основния диапазона наалфа вълните в човешкия мозък – 7,5 – 13 херца. Това му се сторило любопитно и той се свързал с Шуман. От този момент започнали съвместните им изследвания. Изяснило се, че и други от резонансните честоти на йоносферата, съвпадат с основните ритми на човешкия мозък. Възникнала мисълта, че тези съвпадения не са случайни и че йоносферата е един вид задаващ генератор за биоритмите на всичко живо на планетата. Един вид диригент на оркестъра наречен живот.
Изследванията, проведени в различни страни през периода 1960 – 1970, подкрепили това мнение. Изяснило се, че всички живи същества на Земята – нейните деца, в процеса на еволюцията са се приспособили към сърцебиенето и дишането на Земята.
Днес вече мозъчните вълни на човека са добре известни и се регистрират лесно с енцефалографи. Съвременната наука разделя мозъчните вълни на четири основни ритъма.
Бета ритми (от 13 до 35 херца и с амплитуда от 5 до 30 мкВ).
Те са добре изразени, когато човек е в активно будно състояние, съсредоточен върху случващото се около него, когато решава интелектуални задачи. Условно бета ритъмът се разделя на два поддиапазона: бета1 (от 13 до 25 херца) – това е ритъмът на обичайната дневна активност; бета2 (от 25 до 35 херца) – ритъм при повишена активност на мозъка. В случай на повишена бета активност, в човек възникват безпокойство, страх и паника. В обратния случай – намалена бета активност – има депресия, лошо избирателно внимание и проблеми със запомнянето на информация.
Алфа ритъм (от 7,5 до 13 херца, амплитуда – до 100мкВ)
Друг много важен ритъм на мозъка ни е ритъма на алфа вълните – най-интензивните по амплитуда между мозъчните вълни. Алфа ритъмът възниква, когато се отпуснем, без да мислим за нищо конкретно, когато сме в състояние на приятна умиротвореност, когато започнем да задремваме с притворени очи. В същността си това е граничен ритъм между съня и бодърстването. Той възниква при пробуждане и преди заспиване. Съгласно последните изследвания, алфа ритъмите активизират процеси на оздравяване на организма десет пъти по-интензивно, отколкото бета ритмите.
При доминирането на този ритъм, се усилва връзката на човешкото съзнание с „божественото“ начало, пронизващо всичко около нас, с информационното поле на космоса. При този ритъм се пораждат творческите идеи, озарението, предвиждането. Трябва да се отбележи, че алфа ритъм има само при човека. В мозъка на животните се регистрират само редки, изолирани и непостоянни елементи на този ритъм. Дали именно това не е причината, че животните имат по-слабо развито съзнание спрямо човек?
Тета ритъм (от 4 до 7,5 херца, амплитуда 10 до 30 мкВ)
Когато започнем да изпитваме сънливост, интензивността на алфа вълните намалява и постепенно те се заместват от тета ритми. Намалява мускулния тонус, в съзнанието се появяват неочаквани, съноподобни образи, съпроводени от ярки спомени, особено детски. Постепенно ние изпадаме в обичайния сън. Тета състоянието отключва достъпа до несъзнателната част на ума и към надсъзнателната – сведения от информационното поле, свободни асоциации, неочаквано озарение, творчески идеи. Да отбележим, че тета ритъмът е характерен за състояние на медитация и наркотично опиянение.
Делта ритъм (от 0,3 до 4 херца, амплитуда 50 до 500 мкв)
Това е най-бавният ритъм на нашия мозък. Това е ритъм на дълбоко спящ човек, признак за пъна релаксация, пълно навлизане в медитация или транс, признак на кома. При доминирането на делта вълните, мозъкът отделя хормон на растежа, а в организма много активно протичат процеси на самовъзстановяване и оздравяване.
Гама ритъм (от 35 до 100 херца, амплитуда до 15 мкВ)
Това е ритъм на превъзбуда и тревожна активност на мозъка, бързо логическо мислене, решаване на задачи в сложни условия при кратко време, ритъм на агресия.
Областите на тези ритми са условни. Те се припокриват един с друг и преминават от един в друг. Разбира се, има и други мозъчни ритми, но те се наблюдават при незначителен брой хора – 5 до 15% и то само определени ситуации.
Влияние на честотите на Шуман на мозъчните ритми
Това, че интензивността на шумановите резонанси влияе на висшата нервна дейност и интелектуалните му способности е било доказано още в средата на миналия век.
Това и е нормално да се очаква. Ние съществуваме вътре в огромния резонатор Земя – йоносфера, като основните му честоти практически напълно съвпадат с главните честоти на нашия мозък – алфа и бета ритмите. А щом съвпадат – просто няма как да не резонират с тях, стимулирайки ги, синхронизирайки ги, добавяйки допълнителна енергия. Дори и повече – шумановите вълни са необходимо условие за нашето съществуване. И това е естествено: нашите тела са се формирали на тази планета и затова нейните честоти за нас са родни.
Най-интензивна е най-ниската – класическа шуманова честота – 7,83 херца. Тя съвпада с нашите алфа и тета ритми. Но мозъкът ни е чувствителен и към четири други, по-високи шуманови честоти. Те съвпадат с нашите бета вълни и естествено стимулират нашия мозък.
Стимулацията на мозъка в бета диапазона повишава жизнения тонус, усилва вниманието и кратковременната памет. На високите честоти от бета диапазона – над 18 херца, тази стимулация усилва умствената дейност, повишава общата активност, позволява ефективно да се решават математически задачи и да се прави стратегическо планиране. Но стимулирането в този диапазон едновременно с изброеното усилва тревожността, предизвиква състояние на напрегнатост и вълнение. В средния бета диапазон – 15-18 херца стимулацията усилва интелектуалните способности, подпомага вниманието и дълбочината на мисълта. В ниския бета диапазон – 13-15 херца, външната стимулация отслабва вниманието, но подпомага творческия подход.
Стимулацията на нашия мозък от основната резонансна честота на Земята – 7,83 херца, в диапазона на алфа ритмите, ни позволява от активно бодърстване хармонично да преминем към по-спокойно, умиротворено състояние. Предизвиква вътрешно равновесие, което е много необходимо за почивка от стреса и емоционалното претоварване. Съзнанието ни преминава в по-дълбоко, творческо състояние, в състояние на „сканиране“ на мислените образи и вътрешната осведоменост, в режим на преход от абстрактно към чувствено-образно мислене.
През денонощието резонансните честоти на Земята са променливи. След залеза на Слънцето, заради отсъствието на слънчева радиация, концентрацията на йони в атмосферата постепенно намалява и долният слой на йоносферата постепенно намалява активността си и се свива. Скоро остават само по-високите слоеве. Естествено, с това се понижава и основната шуманова честота (на графиката се измества вляво) При тази промяна, в сумрака на деня, нашето съзнание преминава от състояние на активно бодърстване и логическо мислене в зоната на образните и интуитивни възприятия.
Неслучайно преобладава мнението, че не трябва да се спи по време на залеза на Слънцето: и сънят ще е тежък, и главата ще боли. Днес става ясна възможната причина за това. То е свързано с разминаването на ритмите на мозъка с ритмите на йоносферата. При йоносферата така нареченото „издишане“ на Земята (промяната на йоносферните слоеве) трае около два часа.
През нощта амплитудата (мощността) на резонансните вълни на Шуман намалява 5 до 10 пъти. При това е забелязано, че при бодърстващите по това време хора рязко се снижава скоростта на реакция, способността към абстрактно мислене, увеличават се грешките при решаване на аритметични задачи, появява се тревожност. Това касае както „совите“, така и „чучулигите“.
Има и още едно интересно наблюдение: телепатията и ясновидството са най-резултатни между 12 часа през нощта и 4 сутринта. Нощта е време, в което човекът получава от информационното поле отговори на измъчващите го през деня въпроси. Това е време на предсказващи сънища, предчувствия, прозрения и озарения.
Всичко е удивително свързано в Природата. Едва ли е случайно, че именно в нощните часове, когато основната честота на Шумен забележимо се снижава, в нашия организъм започва усилено производство на много важен хормон – мелатонин. Този хормон е регулатор на нашите биологични ритми, мощен антиоксидант, който усилва имунната система и активно забавя процесите на стареене.
Мелатонинът въздейства и на психиката: повишава настроението, прави сънищата по-ярки и емоционално наситени. Най-високото ниво на този хормон в организма е между 12 ч и 5 ч сутринта. Количеството му е 30 пъти повече отколкото през деня, а пикът на активност на производството му е около 2 часа през нощта – така нареченият „час на Бика“.
С изгрева на Слънцето за сметка на допълнителната йонизация от слънчевия вятър, в йоносферата се появяват отново ниските активни слоеве (60 км), основната честота на Шуман се увеличава и тя започва да стимулира бета активността на мозъка ни. Той навлиза в режим на бодърстване – логическо, рационално мислене. Колкото бета активността на мозъка е по-висока, толкова по активен, неврозен и агресивен става човек.
Препоръките са очевидни
- Нужно е да се стараем да живеем по естествените природни часове без да се ориентираме по изкуственото часово време. Нашите предци (до преди няма и 100 години) са лягали с настъпването на тъмнината и са ставали с развиделяването постепенно, без бързане при навлизането в режима на активно действие. Има два денонощни пика – в средата на деня и в средата на нощта. С тях трябва да съобразяваме живота си.
2. До изгрева на Слънцето трябва да сме се наспали, което означава лягане скоро след залеза. В най-тъмното време на нощта е желателно да спим, а между 2 и 4 – задължително.
3. Със сън през деня не може да се компенсира нощното недоспиване (заради по-високите честоти на йоносферата и свързаната с тях повишена бета активност на мозъка) През деня, когато сме уморени, за почивка е достатъчен съвсем краткотраен сън.
4. През зимата е нужно да се спи повече, а през лятото – през по-голямата част от денонощието – да сме активни.
Главната честота на Шуман стимулира мозъка и в тета диапазона. Усилва творческите възможности и повишава възприемчивостта към ноосферната информация, намалява емоционалната натоварване, способства за изработването на ендорфини, подпомага обезболяващите ефекти.
Йоносферните вълни будят, приспиват, успокояват и активират човешкия мозък, давайки му енергия както за кипяща активност, така и за плодотворен отдих.
Всичко живо на Земята е настроено на основните честоти на йоносферата. Но особена нужда от тях имат хората, подложени на големи натоварвания и стрес.
В началото на усвояването на космоса, учените обърнали внимание на така наречената космическа болест: Първите космонавти и астронавти се връщали на Земята с болки в главата, виене на свят, дезориентация и невъзможност за концентрация. Изучаването на тази болест показало, че всичко това се дължи на липсата по време на полета на „шумановите вълни“.
Учените от НАСА и института Планк в Германия, след продължителни експерименти, достигнали до извода, че за синхронизацията на биологическите ритми и за нормалното съществуване на човека, вълните на Шуман са жизнено необходими. На космическите кораби започнали да монтират специални генератори на тези вълни, излъчващи на честота 7,8 херца. В периода на почивка на космонавтите те успокояват работата на мозъка. В резултат космонавтите получили възможност за пълноценен и продължителен сън. А това на свой ред позволило да се поддържа физическото и психическото им здраве в добро състояние. Космическата болест си отишла.
Но проблемът останал. Този проблем ще бъде актуален при пилотирани полети на други планети. И ако по време на самия полет до там е възможно да бъдат включени такива генератори, хармонизиращи работата на човешкия мозък, то да се предвиди как ще се държи мозъкът на космонавтите на чуждата планета е много трудно. Всяка планета има свои размери, атмосфера, магнитно поле… А това означава, че всяка от тях има присъщи само на нея уникални резонансни честоти, които задължително ще влязат във взаимодействие с ритмите на човешкия мозък.
И тук възниква много важен въпрос: Как ще се държи психиката и физиологията на космонавтите на чуждите планети? Как ще рефлектира това върху здравето на членовете на експедицията, на взаимоотношенията между тях, на поставените им задачи? Тези въпроси изобщо не са риторични. Реакцията на космонавтите може да бъде всякаква: от непреодолима сънливост до непрекъснато безсъние и хронична умора, от апатия и депресия до раздразнителност и агресивност. Възможно е да започнат да ги преследват халюцинации, маниакални и суицидни мисли… И в този ред на мисли най-доброто решение за изучаване на други планети е на тях да бъдат изпращани роботизирани устройства, а не хора.
Остро усещат недостатък на вълните на Шуман не само космонавтите, а и възрастните, и чувствителните, и хронично болните хора. Впрочем и съвсем нормалните хора понякога рязко реагират на изменения в йоносферата, които могат да бъдат предизвикани както от слънчеви изригвания и магнитни бури, така и по други причини.
Наистина ние не реагираме директно на тях, а реакцията на нашата йоносфера, с която винаги сме в резонанс. Малко да се изместят резонансните честоти на йоносферата от нормалния ритъм и започваме да се оплакваме от безсилие.
Както вече казахме, през нощта, когато у нас преобладават нискочестотните ритми, стимулирани от основната честота на Шуман, се активизират способностите за телепатия, ясновидство, интуитивно прозрение.
Оказва се, че и други екстрасензорни възможности са свързани с честотите на йоносферата. Известния физик, изследовател на електромагнитните свойства на биообектите и консултант на министерството на отбраната на САЩ доктор Роберт Бекер, в течение на десетилетия е изучавал по целия свят мозъчната дейност на целители, шамани, търсачи на вода, ясновидци. И попаднал на много показателна закономерност: всички тези хора, независимо от религиозните си убеждения и духовни традиции, по време на сеансите си показват еднаква структура на мозъчните си вълни между 7,8 и 8 херца, т.е. – на честотата на Шуман. Освен това, лечебен ефект според Бекер имало само тогава, когато мозъкът на лечителя започне да генерира на тази честота.
Изяснило се и това, че мозъчните вълни на донора и реципиента при екстрасензорно взаимодействие се синхронизират между себе си както по честота, така и по фаза. И пак на честотите на Шуман. И което е още по-удивително, мощността на енергийния обмен при това се покачва хиляди пъти в сравнение с това, което е при нормално общуване. Възниква впечатлението, че по време на лечебен сеанс лечителите са способни да черпят допълнителна енергия отвън за сметка на резонанса с йоносферата. Това, а именно – способността и умението да се настрои точно мозъкът в резонанс с честотите на Шуман, се обяснява и способността за телекинеза.
Тесла, йоносфера, свръхспособности
При доминирането на определени ритми в мозъка на човека може да се открие възможност за включване към други реалности и получаване оттам на сведения, недостъпни в нормалното ежедневие.
Никола Тесла много добре знаел за това още преди 100 години. Той нееднократно изпитвал върху себе си действието на най-различни честоти. Разказвал е, че с помощта на направен за тази цел апарат е пропускал през мозъка си вълни, вкарващи го в състояние на транс. „Аз не губех съзнание, но винаги известно време след процедурата изпадах в летаргичен сън.“ (от интервю за вестник Ню Йорк Таймс)
Експериментирайки, ученият разбрал, че глобалният синхронизатор на всичко живо на Земята се явява йоносферата й. Тесла предполагал, че ако въздейства целенасочено на йоносферата и измени резонансните и характеристики, може да повиши информационната възприемчивост на хората. Той имал планове по този начин да развиеспособността на хората за съзнателно включване към „Разумното ядро на Вселената“, да повиши духовността им и с това да ускори еволюцията на цивилизацията ни.
Тесла се научил да създава изкуствени мълнии и да възбужда с тях йоносферата по нужния за идеята му начин. За съжаление на тази идея не било съдено да се осъществи по време на живота му.
Изменението на честотата на Шуман – мит или реалност
Дълго време основната честота на Шуман 7.83 херца е била дотолкова стабилна, че военните настройвали по нея приборите си.
Но се появи и бързо се разпространи новина за това, че от деветдесетте години на миналия век стандартната честота на Земята расте. Появиха се дори точни цифри за тази промяна. По сайтовете може да се прочете, че през 1990 година честотата е била 7,83 херца, а през 2012 – вече е достигнала 14,5 херца, че продължава да се увеличава и ще се увеличи до 30 и повече херца!
С радостно въодушевление тази информация се повтаря на лекции и в сайтове с духовна насока във връзка със започването на Ерата на Водолея.
Доколко може да се вярва на данните за повишаването на честотата на Шуман? Защо някой е решил, че с повишаването на честотата на Шуман ще започне да нараства и духовността на човечеството?
Добре е известно, че по време на алфа ритъма ние получаваме достъп до някаква творческа сила, съществуваща извън нашата логика и опит. Образно казано, алфа режима може да се сравни с прозорец, през който в нашия дом навлиза слънчева светлина. Ако резонансната честота на Земята се повиши, то алфа вълните на нашия мозък няма да имат нормалното си енергийно захранване от резонанса с йоносферата. С други думи – прозорецът ще съществува, но но зад него няма да има Слънце.
За какво повишаване на духовността може да се говори в такъв случай? Реално всичко ще е точно обратното. Няма да има творческо вдъхновение, духовни откровения, видения… Ще останат само сухия и трезв разсъдък и здравия смисъл. Човекът ще заприлича на бездушен робот. …Откъде се взе тази идея за повишена духовност? Или може би е сработил примитивния стереотип – по-висока честота: – по-висока духовност. Е да, ама не! Реално е точно обратното.
Има и още нещо. За да се измени собствената честота на планетата, трябва или да се промени диаметъра на Земята с няколко стотин километра, или долната граница на йоносферата да слезе към Земята. …Но нито едното, нито другото не се наблюдава да става. А може би изменението на честотата на Земята да е станало по някакви други, свръхестествени причини?…
Ето за какво говорят измерванията на йоносферните характеристики с помощта на проверени инструменти:
Нито една обсерватория в света не потвърждава подобна промяна. Ето данните от измерванията на нашата водеща йоносферна обсерватория в Томск. Виждаме нормалните денонощни колебания на честотата и това, че средната честота на Шуман не се е променила и остава в границите на 7,83 херца. А движението и – това са дневните и нощните, географските и метеорологичните колебания, реакцията на йоносферата на слънчевия вятър и още ред нормално променящи я причини. Всъщност – временни, нормални промени.
С други думи: Данните за повишаване на собствената честота на Земята – меко казано – не съответстват на действителността…
Откъде са се появили тези данни? Опитите ми да намеря първоизточника не дадоха резултат. По-скоро тези слухове са се родили или с някакъв умисъл, или от неграмотността на някой. …Някой някъде е видял данни за моментно покачване на честотата на Шуман и е решил, че: „Най-накрая! Започна се!“… Или както се казва, направено е „не с много ум, но пък от чисто сърце“… На много хора им се иска най-накрая да настъпи това светло бъдеще – Епохата на Водолея.
Уви. Невежеството и лъжливата информация, дори и да е от най-искрени и чисти подбуди, само дискредитира самата идея на духовната еволюция, внася недоверие и нихилизъм.
Да. Бездуховността на човечеството и ниските мотиви на неговото поведение винаги са предизвиквали в нравствените хора отблъскване. Затова те от край време чакат чудото. Чакат второто пришествие на Христос, чакат Ерата на Водолея, Чакат прехода на Земята в ново състояние, чакат огнено пречистване от насъбраната гадос
Грешката е, че нищо не става изведнъж. Моментите на преходите са огромни периоди – не става с копче – включи – изключи, а е процес във времето с постепенно нарастване и промяна.
Както изгрева не става за секунди, така и прехода в новата духовна епоха на Водолея ще стане не за месеци, а за много десетилетия.
Източник: Bestbalkanica.com
Автор Виталий Правдивцев
Превод Филип Апостолов
