Кефир е ферментирала млечна напитка, произхождаща от населяващите Централна Азия тюркски, монголски и тибетски народи. Особено популярна е в Русия и бившите съветски републики. След разказите за хора, които редовно го пиели и живеели по 100 години, след хвалбите на редица учени, кефира се разпространява и на запад. Тибетската гъба всъщност по нищо не прилича на познатите на всички гъби. Зрънцата, от които е съставена са полезни за здравето бактерии и дрожди. Кефирните зърна могат да са с големина на орех или оризово зрънце, а по време на ферментация нарастват значително. Това е и начинът, по който те се размножават и образуват своеобразни колонии, които на пръв поглед, с белия си или кремав цвят, приличат на извара.
Според различни изследвания и твърдения, “вълшебната” млечна напитка лекува рак, всички алергични и стомашно-чревни заболявания, помага при проблеми с белите дробове, пневмония, диабет. Лекува алкохолизъм, както и всички сериозни заболявания, които може да сте си навлекли заради него. Напълно нормализира обмяната на веществата, подобрява паметта и вниманието. Увеличава половата активност и намалява телесното тегло. Тибетската гъба подсилва имунната система, нормализира кръвното налягане и снабдява организма с ударна доза витамини. Тя има успокояващ ефект и успешно лекува безсъние, депресия и заболявания на нервна почва.
Подквасеното мляко с тибетска гъба служи и като перфектно козметично средство. Може да мажете с кефир кожата на ръцете и лицето, като това ще я освежи, ще изглади бръчките и ще забави стареенето. Кефирът е ефикасен лек и при натъртвания и при често мазане с него болките изчезват. Също така мазането с “живото мляко” дава впечатляващи видими резултати за оздравяване на акне и на всякакви други възпаления по кожата.
Някои болни от диабет споделят, че редовното пиене на кефир значително е подобрило показателите им. Други обаче се оплакват от странични ефекти, напитката не им понася добре. Трети твърдят, че в началото на консумацията организмът може да реагира бурно, но след това започва да оздравява цялостно. Сред любителите на тибетската гъба най-много са защитниците на тезата, че кефирът стимулира стомашно-чревния тракт и намалява апетита, благодарение на което има отслабващо и пречистващо действие.
Ако решите да си отглеждате тибетска кефирена гъба спокойно може да пиете по 1-2 чаши на ден, стига да се чувствате добре след това. Но ако имате сериозен здравословен проблем, не рискувайте да разчитате само на тибетската гъба. Освен това е препоръчително и след всеки 20 дни, в които консумирате кефир, да правите по 10-дневна почивка.
И така, как да си направите кефир? За производството на традиционния кефир са нужни кефирни зърна. Те не могат да бъдат произведени – трябва да ги получите от друг любител на кефира или да си ги купите от някой сайт или магазин. Можете да я намерите в различни сайтове и магазини. Любителите на кефира обаче казват, че “купешките” гъби са с по-лошо качество, тъй като се поддържат с мляко на прах. Ако сте решили да отглеждате бялото чудо, най-добре разпитайте тук-там и намерете човек, който го има вкъщи. Тибетската гъба се размножава и разраства много бързо, така че той или тя с удоволствие ще ви даде дрожди, вместо да ги изхвърля. Едни от местата в интернет където можете да намерите кефирена гъба са форума БГ-мама, сайта “Народен магазин“, както и фейсбук групата „За без пари”.
Тибетската гъба може да ферментира във вода или в мляко и съответно говорим за два вида гъба – млечна и водна. Водните кефирни зърна приличат на прозрачни кристали, а млечните са бели. Разтворът, необходим за ферментирането на водна тибетска гъба, съдържа вода, захар, лимонов сок и изсушен плод. За разлика от млечната тибетска гъба обаче, на водната са й необходими 2-3 дни, за добра ферментация. Млечната е много по-разпространена от водната най-вероятно, ако търсите ще си намерите от нея. Затова информацията по-долу е основно за млечната тибетска гъба.
За да се произведе кефир, е необходимо поставяне на кефирните зърна в мляко с температура като стайната. Най-здравословно би било да използвате домашно мляко, но ако нямате такава възможност, просто се обърнете към марката, на която по принцип се доверявате. Ферментирането продължава от 12 до 24 часа (в зависимост от температурата и желанието), далеч от пряка слънчева светлина при температура 18-28° C (оптимална 22° C) до получаване на напитка с гладка консистенция и гъстота на айрян, която е слабо газирана и със слабо съдържание на алкохол.
Добре е при възможност кефирът да се активизира, като по време на ферментацията от време на време бурканът се разклаща. Това разбира се не е задължително, а само пожелателно. Съотношението кефирни зърна към мляко е обикновено 1:10. Обикновенно 1 супена лъжица кефирни зърна са достатъчни за 1 л. мляко. Вариациите в съотношението са различни в зависимост от индивидуалните вкусове и предпочитания. За не много газиран кефир съотношението зърна : мляко може да бъде 1:15 или дори 1:20. Правилото е, че повече кефирни зърна произвеждат по-газиран кефир. В процеса на ферментиране кефирните зърна нарастват. За да се запази желания вкус, е необходимо да се спазва съответното съотношение зърна : мляко. Когато кефирните зърна нараснат прекалено много, без съответно да се увеличи количеството мляко (или пък да се намалят зърната) има вероятност да се получи неприятна на вкус водно-рядка и кисела течност, а не кефир. Ако кефирната гъба нарасне прекалено много, без сама да се раздели, е препоръчително разделянето (разкъсването) да стане внимателно на ръка. Обикновено това не се налага, тъй като кефирните зърна или т.н кефирни „бебета“ се самоотделят от „майката“.
След прецеждане и отстраняване на кефирните зърна, така полученият кефир се оставя в хладилник за узряване – от 1 до 3 дни. Допълнителното зреене на кефира след прецеждане и отделяне на кефирните зърна е особено полезно за хора, които искат да намалят лактозата поради лактозна непоносимост. Кефирът трябва да се пази от директна слънчева светлина. Бурканът с кефир не бива да се пълни повече от ¾, поради увеличаването на налягането. По време на зреенето се отделя въглероден двуокис, който газира допълнително напитката. Ако нямате възможност да регулирате температурата през особено горещите летни дни, когато температурата надвиши 30 градуса, е възможно ферментирането да стане в хладилник за повече от 24 часа. Възможно е също съдът да се оставя в хладилника през деня и отвън на кухненския плот през нощта. За да се получи газиран кефир, ферментацията както и последващото зреене на вече прецедената смес в хладилника се извършват при плътно затворен буркан. Ако не желаете газиран кефир може да ферментирате при отворен буркан, леко покрит с кърпа или салфетка, както и да увеличите количеството мляко.
Кефирните зърна, от които се произвежа кефира не трябва да се докосват с метал – метална цедка,лъжица, както и с голи ръце. Добре е да се използва пластмасова цедка, пластмасова или дървена лъжица. Когато кефирните зърна не се използват, те могат да се съхраняват изсушени или в млечен разтвор. В млечен разтвор могат да се съхранят за около 5-7 дни в хладилник при температура 4° C, след което млякото се подменя. Съхраняването в хладилник може да продължи до около месец. Необходимо е обаче млякото да се подменя на всеки 7-10 дни. Въпреки че изсушени кефирните зърна могат да бъдат съхранени от 12 до 18 месеца не ви го препоръчваме, защото съхранението става чрез използването на мляко на прах.
За предпазване от нежелани бактерии съдовете за кефир трябва да бъдат добре измивани и санитанизирани. Подходящи съдове за кефир са буркани с винтови или други подходящи капачки. Срещат се различни становища, но преобладава мнението, че изплакването на зърната между смяната на млякото не е необходимо. Счита се, че миенето нарушава ритъма на микрофлората на повърхността на кефирните зърна. По всяка вероятност хората от Кавказ, от където произлиза кефира, не са миели зърната след всяка смяна на млякото. При измиване на зърната е необходимо да се използва нехлорирана, преварена и изстудена вода или мляко.
През първите две седмици на консумация на кефир, рязко се повишава активността на стомаха, поради което се повишава газоотделянето. Възможно е да се появи и разстройство, поради което се препоръчва квасеното мляко да се приема вечер, а не сутрин преди работа. У хората с болни бъбреци и черен дроб може да се появи едновременно напрежение в съответните области, но скоро то отшумява.
Източници: Уикипедия, Jenite.bg
