„Тишината е най-съвършения вестител на радостта. Нямаше да съм толкова щастлив, ако можех да кажа точно колко.“ – Шекспир
Думата noise (от англ. – звук) произлиза от латинска дума, значеща „болка“ или „нещастие“. Звукът е нещо, към което сме привикнали, макар и да не ни е чужда способността му да причинява множество форми на страдание. Дори и да живеем в „децибелен ад“ ние все пак можем да намерим моменти на тишина, които да облекчат болката ни. Интуитивно можем да забележим, че за разлика от това тишината възстановява умението ни да мислим трезво и ни предоставя дълбоко усещане за мир.
Тишината също така ни позволява да познаем най-дълбоката си истина по един неоспорим начин. Когато сме потопени в пълна тишина, мислите, които таим от другите хора, излизат на повърхността.
Какво друго ни се случва, когато си починем от заглушаващия шум на съвременния живот? Освен метафизичните ползи на седенето в тишина, смайващи физиологични промени протичат в тялото, и особено в мозъка.
От няколко десетилетия учени изследват ефектите, които тишината оказва върху мозъка, но няколко изследвания са от особено значение, ако искаме да разберем колко важна е тишината за човешкото същество.
Тишината спомага за изграждането на нови мозъчни клетки
При едно изследване, публикувано в журнала „Мозък, Структура и Функция“, било наблюдавано въздействието на шума и тишината върху мишки. Изследването било структурирано така, че тишината се очаквало да бъде контрола (отъждествяем или наблюдаем факт, предназначен да намалява ефектите от независимите променливи при едно изследване). Обаче при мишките, които ежедневно били излагани на два часа пълна тишина, настъпил особен страничен ефект – те започнали да изграждат нови клетки в хипокампа на мозъка; областта, свързана с научаването на нови неща, задържането на паметта и обработването на емоции. Макар че възникването на нови мозъчни клетки невинаги е свързано с по-добро здраве, един от изследователите, Имке Кирст, казва, че тези нови клетки изглежда се превръщали във функциониращи неврони.
„Видяхме, че тишината помага на новосъздадените клетки да се променят в неврони и да се интегрират в системата.“
Тишината подсилва чувствителността и емпатията
Много области на мозъка са свързани с емоционалната чувствителност и емпатията. Особено десния супрамаргинален гирус е от голямо значение при развитието на тези черти. Ако тази област на мозъка не функционира правилно редовно, или когато бързо трябва да вземем някакво решение, способността ни да прилагаме емпатия значително намалява.
Когато прекарваме време в тишина, тази мозъчна област, както и другите, които подпомагат емпатията, има възможност да си почине и да се активизира отново, като изгражда по-високи нива на състрадателно преживяване.
Тишината помага при безсъние
В едно проучване, публикувано в Журнал на американската медицинска асоциация, били измерени ефектите на тишината върху съня. Въпреки че то се използвало, за да се тества определен тип медитация, същността на медитацията е тихо да се наблюдават мислите. При хората, които прекарали само 20 минути, практикувайки „тишина“, се наблюдавало равномерно увеличаване на здравия сън, като те вече не страдали от безсъние.
Мозъкът оценява и усвоява информация
„Ти хвърляш бодили. В моята тишина те се превръщат в цветя.“ – Гаутама Буда
В друго важно изследване се открило, че мозъкът обработва информация много по-различно, когато му позволим да притихне. Когато мозъкът си почива, т.е. не е изложен на нови стимули чрез звук, той може да поема вътрешна информация (научени неща) и да ги интегрира безпроблемно с информацията, получавана отвън.
С други думи, вместо да реагираме на външни стимули, включително на неща, които обикновено биха ни подтикнали да се държим не толкова съзнателно, ние можем бързо да определим как да интегрираме преживяванията с различни хора, обстоятелства и т.н.
Макар че не можем да наложим тиха среда в своите умове и не можем винаги да укротяваме мислите си, изглежда тихата външна среда дава възможност за възникването на прочутата „празнина“ в мисленето, за която загатват даоисти, будисти и др. Тази празнина представлява кратък миг на спокойствие, който ни позволява да изберем реакцията си към света, вместо да изиграваме стари навици.
Както е казал Ницше:
„Няма по-лошо нещо от мълчанието. Всички истини, които са премълчани, се превръщат в отрова.“
Има ли по-добър начин да виждаме света такъв, какъвто е, а не както погрешно сме си представяли, от получаването на ежедневна доза тишина?
Тишината облекчава напрежението в тялото и мозъка
Дори две минути тишина могат да облекчат напрежението, натрупано в мозъка и тялото.
При множество изследвания, в които са били измервани промените в сърдечния ритъм, дихателната честота, нивата на въглероден диоксид, церебрално артериалния поток, и други физически промени, е било установено, че само няколко минути тишина променят начина, по който телата ни откликват на света.
Предварителни проучвания дори сочат, че тишината може да ни помага при преодоляване на травми от детството, посттравматичен стрес, и други сериозни сътресения на сърцето и ума. Амигдалата – свързана с формирането на паметта и емоциите – се активира, когато чуем някакъв „шум“, което води до отделянето на стресови хормони. От друга страна, тишината активира отделянето на окситоцин, ГАБА, и серотонин, които са хормони, понижаващи стреса.
Тишината е много по-важна за нашите мозъци, отколкото сме предполагали. Всичкото ни вътрешно развитие и нашите „Аха“ моменти са предшествани от тишина.
