Бретарианството е начинът на живот без храна. Това не е нещо ново. Всъщност от хиляди години различни култури по света са писали за тази способност. Например в третата книга на йога сутрите са описани приблизително 25 сидхи (свръхестествена способност постигната чрез медитация и йога). Това е често срещана тема в будизма, както и в други духовни традиции. Ясновидството и психокинезата са само някои от специалните способности спадащи към сидхите, каквато е и освобождаването от глада и жаждата.
Макар и модерната наука да е открила доказателства за свръхчовешките възможности като телепатия, виждане от разстояние и ясновидство, много малко изследвания са направени относно бретарианството. Въпреки това някои блестящи умове, включително Никола Тесла, вярват, че е възможно. През 1901г. той прави следното изказване:
Моето виждане е, че развитието на живота трябва да води до форми на съществуване, които ще бъдат възможни без храна и които няма да бъдат възпрепятствани от последващи ограничения. Защо живото същество да не може да получава цялата енергия необходима за поддържане на жизнените му функции от околната среда, вместо от приемането на храна и трансформацията й чрез сложни процеси и химически съединения в животоподдържаща енергия?
Освобождаването от храна и глад наистина звучи нереалистично и невъзможно от гледна точка на съвременната биология. Но историята на науката ни е доказала много пъти, че невъзможното може да стане възможно. Чудесен пример за това е скорошното откритие, че хората всъщност могат да повлияят на нервната си система използвайки силата на ума. Нека разгледаме какво се случва, когато хората, които твърдят, че не приемат храна са изследвани от науката.
Бретарианство
Свръхестествените дарби от Индия също включват възможността за добър живот без консумирането на храна. Дийн Радин, главен учен в института по духовни науки, пояснява концепцията в неговата книга “Свръхестествено: наука, йога и доказателства за необикновени психични възможности”:
Заключението е, че човешкото тяло може да превръща околната енергия в хранителни вещества и чрез развиване на тази способност човек може спокойно да живее дълго време без нужда от храна и също така без вода. Това е описано като сидха в йога сутрите като Пада 111.30: Освобождение от глад и жажда.
Това противоречи на съвременната медицина, която твърди, че човешкото тяло може да издържи пет дена без вода и най-много няколко седмици без храна. След това човек умира. Въпреки множество исторически примери за хора живеещи години наред, без да ядат и понякога, без да пият вода, повечето нутриционисти и биохимици разглеждат такива твърдения за абсурдно невъзможни и хората, които претендират за това, в момента десетки до стотици по целия свят, за сериозно заблудени. Някои от тези претендиращи може и да са шарлатани, но чак пък всичките ли?
Прахлад Джани
Прахлад Джани е родом от Ахмедабад, Индия. Той твърди, че на 11-годишна възраст индуската богиня Амба му се явява и му казва, че вече няма да му се налага да яде храна. Той е живял в пещера от 1970-та и твърди, че не е ял нищо през по-голямата част от своите 81 години (считано до 2012г.).
Джани бил тестван през 2003г. и през 2010г. в ахмедабадската болница “Стерлинг” от доктор Судхир Шах и неговия екип. Доктор Шах е консултант невролог, който практикува повече от 20 години. Той е и професор и ръководител на катедрата по неврология в центъра за следдипломна квалификация в училище “Seth К М”.
По време на първия тест, който се провел през 2003г. Джани бил наблюдаван 24 часа от болничния екип и видео камерите. Тестът потвърдил, че изследваният нито е ял, нито е пил. Джани не показал никакви психологически промени, факт, който според съвременната медицина би трябвало да е невъзможен. Тестът продължил 10 дни.
Въпреки че това може да не изглежда дълъг период, 10 дни без храна и вода, без да изпитва някакви психологически промени всъщност е доста поразително.
Той бил тестван и наблюдаван отново в болница “Стерлинг” от 22-ри април до 6-ти май през 2010г. от 35 изследователи от различни организации, сред които и индийския “Defence Institute of Physiology and Allied Sciences”. Този път Джани не ял и не пил нищо в продължение на две седмици. Както и при предишния тест, той не показал никакви отклонения вследствие въздържанието. Това наистина е невероятно и противоречи на всичко, което знаем за човешката физиология и хранителните нужди на организма.
Както може да се очаква нито тези тестове, нито техните резултати са били публикувани в медицински журнали. Проучванията също така предизвикали много критики. Основните аргументи срещу тези тестове, обаче бяха доста слаби според мен. Един от аргументите твърди, че Джани е успял да избегне зоркото око на болничния персонал и видеокамерите с помощта на неговите ученици, и че всъщност е ял и пил нещо. Въпреки това служителите на болницата твърдят, че това е невъзможно, тъй като той е бил наблюдаван денонощно според изискванията на изследването.
Дори и при тези критики доказателствата са солидни и изглежда, че потвърждават наличие на една от известните сидхи.
Изявление от научна група, която включвала и индийския “Defence Institute of Physiology and Allied Sciences излъчено по ABC News през 2012г. гласи следното:
Ние осъзнаваме, че ако човек е способен на подобен феномен дори и за 15 дни, това би имало огромна заслуга за разкриването на тайните на медицинската наука и нейното приложение за човешкото благополучие.
Вместо да пренебрегваме този случай решихме да проучим нещата по-подробно използвайки рационален и научен подход. Отново искаме да изясним, че целта на това изследване не беше да се доказва или опровергава даден човек, а да се изследва тази възможност в науката и да се изучи ново явление.
Майкъл Вернер
Друг случай е свързан с доктора по химия Майкъл Вернер, който е управляващ директор на фармацевтичен изследователски институт в Швейцария. Той твърди, че не е ял твърда храна от 1 януари 2001 г.
Вернер бил изследван в продължение на 10-дневен наблюдателен тест през октомври 2004 г. от отделението за интензивно лечение в болница в Швейцария. Както и Джани не показал значителни или опасни физиологични промени. Тези резултати обаче все още не са публикувани.
Дийн Радин предлага проницателно обяснение защо тези резултати никога няма да бъдат публикувани и защо толкова малко внимание се отделя на този феномен:
Може би най-любопитният аспект на бретарианските тестове е неопровержимостта на този феномен и в същото време пълната липса на интерес от страна на научната общност.
Ако е възможно да се живее добре, без да се яде храна, това би трябвало да се демонстрира лесно. И ако това се докаже, научните и социални последици биха били поразителни.
Факт е, че както при много други наблюдавани явления, които науката не може да обясни, повечето изследователи смятат такива неща за нелепи и малко вероятни и затова дори не отделят време да ги разгледат. Те отхвърлят твърденията, без да се замислят, вместо да подходят с научна обективност и любопитство.
Друга причина за това мълчание може да е страха. Изследователите разчитат на финансиране от различни организации и знаят, че ще им бъде отказано, ако темата изглежда прекалено необичайна. Те също така знаят пред каква критика биха се изправили от основната научна общност, ако публикуват проучване за нещо толкова езотерично.
Вернер научил за бретарианството от австралийски духовен учител на име Джасмухин, който учи как да се премине от хранене към не хранене. Джасмухин също била обект на изследване, но започнала да показва признаци на стрес, високо кръвно налягане и дехидратация само след 48 часа.
Повечето от вас, които четете това, знаете, че това не е нещо, което можем да опитаме без никаква подготовка. Това може да бъде много опасно и има много смъртни случаи на хора опитали тази практика. Ясно е, че е нужна много повече подготовка, отколкото просто да се въздържаме от ядене или пиене.
Науката на постенето
Науката вече е доказала колко полезно може да бъде лишаването от храна. Марк Матсън, настоящият ръководител на лабораторията по невронауки в националния институт по стареене и професор по невронаука в университета “Джон Хопкинс”, изнесе чудесна ТЕД лекция относно постенето през 2014г.
Доказано е, че постенето допринася за произвеждането на нови стволови клетки, възстановява ДНК-то, лекува рак, Паркинсон, Алцхаймер и други заболявания.
Също така е интересно да се отбележи, че всички модели на ограничаване на калориите в изследвания върху животни са показали значителни ползи за здравето и подобрения, включително по-дълъг живот.
За да научите повече за науката на постенето, можете да прочетете по-подробната статия включваща TED лекция на д-р Матсън тук.
Източник: Collective evolution
