Ерика и Мат Хоган никога не са предполагали, че ще живеят сред 2400 декара тропическа гора, когато през 2006г. отиват в Коста Рика, за да търсят малко парче земя за тях. Така попадат на гора, която била обявена за обезлесяване и решават да я спасят от сечта.
„Почувствахме земята наистина свещена още от началото и решихме, че ще е жалко да я оставим да бъде обезлесена.“ – казва Ерика пред “Business Insider”.- „Беше по-голяма от това, което възнамерявахме да купим първоначално. Една вечер си помислих, че има няколко наистина чудесни дървета на това място. Ами ако построим къщи на тях?“
Идеята се превръща във Finca Bellavista, епично начинание, превърнало се в процъфтяващо село от къщи на дървета, където местните жители се придвижват от врата до врата по въжета и всеки отглежда вечерята си в задния си двор.
От 2007 г. двойката е продала 51 парцела земя и е дигнала 25 постройки, включително читалище, базов лагер и пет реални къщи на дървета за живеене. Това е постоянна работа в развитие.
„Възможността ни да строим е доста ограничена, имайки предвид сезона на дъждовете”- казва Хоган.- „Реално времето за строеж е максимум между четири и шест месеца.”
След като започнало предаването от уста на уста, интересът бързо се увеличил.
Когато информацията за тях започнала да се разпространява от уста на уста интересът рязко се повишил.
„Ние надскочихме нашия от три до петгодишен план още през първите две години.“ – споделя Хоган. – „Направо полудяхме. Това е историята на всяко стартиране. Това е плод на любовта и е нещо повече от бизнес. Това е нашият живот.”
След като собствениците на жилища купят своите парцели, (обикновено между 2 и 16 декара) истинската работа започва. „Това е дъждовна гора, която е динамична среда” – казва Хоган.
„Когато се качите там горе и има клон минаващ през вашия хол не може просто да го отсечете. Трябва да се съобразите с условията и да сте готови да приемете промени в дизайна. Това е много практичен процес.”
Мат оглавява управлението на строителството във Finca, което работи стъпка по стъпка с бъдещите собственици. Повечето собственици искат да участват в създаването и изграждането на техните къщи на дърветата.
Хоган споделя: „Все още не сме работили със собственик, който просто да е набелязал място и дa каже: „Постройте ми къща на дърво.”
Всяка къща отнема от няколко месеца до година, за да бъде завършвана, а изработката е доста необикновена.
„Къщите върху дърветата са като снежинки. Няма две еднакви”. – казва Хоган.
Готовият продукт принадлежи на жителите на САЩ Лео Бърнс и Лори Барнхард, пенсиониран стоманодобивен работник и практикуваща медицинска сестра. „Настина сме развълнувани от това, което постигнахме.” – казва Бърнс. Официално го кръстили „Fila Tortuga”.
Собствениците на жилища имат две възможности – всяка къща трябва да бъде изградена на дървета или поддържана от кокили.
„Много от къщите са комбинация от двете.” – споделя Хоган.
Това не е нещо като това, което мама и татко могат да скалъпят заедно за децата си в задния двор. Те функционират точно като домове, с вътрешен водопровод, течаща вода и напълно работещи кухни.
Водопроводът е възможен чрез събрана изворна вода и гравитачно захранвани водни системи. „Наистина имаме късмет“ – казва Мат.
„Най-пълноводния планински извор е в горната част на имота и водата може да се спусне по планинския склон и да се прокара в домовете.”
Освен това течащата надолу вода служи и за място за забавление.
Цялата земя е доста отдалечена. Най-близкият град се намира на 2,5 километра. В него има училище, църква, автобусна спирка, малък център и разбира се, футболно игрище.
Това е. Без магазини за сувенири, без минимолове и шумни барове, съгласно изискванията на семейство Хоган.
Възможностите за наблюдение на птици са безкрайни.
Как Хоган описва типичния собственик на къща във Finca Bellavista: „Като цяло хората, които живеят тук, търсят по-простичък начин на живот. Те обикновено са отворени за по-екологичен живот и искат да живеят извън мрежата.”
“Със сигурност е нужен определен тип хора това да проработи, но ние открихме, че повечето, които искат да си построят къща на дървета в тропическа гора са доста лежерни.” – споделя Хоган.
Всеки собственик на къща е свободен да отдаде своето място под наем на външни хора. Хоган и Ерика не очаквали да управляват селище с наемодатели, но променили своите намерения, когато собствениците проявили интерес.
Въпреки изявите не всички са двадесет годишни туристи търсещи приключения.
„Имаме широк контингент от пенсионери”. – казва Хоган. „Също така има много двойки с деца, които гледат на това като на лятното си бягство и на нещо, към което могат да се оттеглят в по-късен етап от живота си.”
Собствениците на къщата Корин и съпругът й Греъм я завършват през 2010г. „Според мен къщите на дърветата са за всички възрасти” – споделя Корин. „Татко дори се придвижва по въжетата около имота.”
Относно придвижването по въжета Finca може да се похвали с богата мрежа от въжени линии, наречени „SKYtrails”, които собствениците използват като вид частна транспортна мрежа. Те наемат оборудването от главния офис.
Жителите на Finca се придвижват около короните на дърветата. В заден план се вижда къщата „Моите очи.”
Старите дървени мостове също помагат хората да се свързват.
„По принцип единственото нещо, което получаваме извън мястото е мобилния 3G сигнал” – казва Хоган.
„Благодарение на клетъчната кула, която беше издигната преди около две години, по-голямата част от общността вече има достъп до интернет.”
Първоначално местните жители се притеснявали изведнъж да не се окажат съседи с чужденци.
„Много хора гледат селището и си казват: „О, тук е чудесно, това е просто общност от емигранти, така че какво толкова?” – казва Хоган.
„Точно заради това заселниците се грижат за земята с възможно най-голямо уважение и се опитват да не се набиват на очи.”
Част от това приемане идва от това как се отнасят към земята, което включва десетки декари за отглеждане на храна.
„Имаме много стари овощни дървета, много какао, много манго и други култури” – казва Хоган.
“В допълнение към планирането на бъдеща общностна градина е изградена кафе зона, където собствениците на къщи могат да се събират и празнуват с храна, отглеждана в собствените им дворове.”
„Организираме споделено хапване. Кафенето основно функционира като ресторант. Хората плащат, за да се нахранят, но всичката храна се отглежда на място (има персонал от четирима градинари на пълно работно време) и се приготвя от служители на Finca.
Ако искате да добиете още по-добра представа за еко селището сред дърветата гледайте клипчето по-долу.
