След години на посещение и изследване на екоселища и осъзнати (intentional) общности в Северна Америка, Диана Лийф Кристиан посочва девет въпроса, които поставени в самото начало, ще помогнат за избягване на бъдещи конфликти. Следователно ще подобрят шансовете на една чудесна идея да прерастне в преуспяваща общност. Ето какво пише тя по въпроса.
От началото на 90-те години изследвам това, което помага на основателите на нови екоселища и общности да просперират, социално и междуличностно. Тъй като много екоселища са форма на осъзнати общности, в тази статия използвам и двата термина като взаимозаменяеми. Едно нещо е да създадеш на физически план екоселище; по-голямо предизвикателство е да създадеш “дух на общност” – чувство на дълбоко доверие и връзка с нова група от хора, които да се чувстват като семейство. За мое щастие, като редактор на списание “Общностите” в Щатите през 1990-те години, бях в положението да посетя, телефонирам и разменям и-мейли с основателите на дузина общности в Северна Америка. Исках да знам какво работи, какво не работи, и как да не се налага да преоткриваме колелото.
Бях изненадана, дори поразена, от това, което открих. Без значение колко вдъхновени и с ясна визия са основателите, само една от десет общности успяваше да просъществува. Другите 90% изглежда отиваха наникъде, понякога поради липса на средства или ненамиране на правилно място, но най-вече поради конфликт. (и то понякога придружен с дело в съда!)
Това бе сърцераздирателно – хора, вдъхновени да създадат нов начин на живот, основан върху идеала за екологична устойчивост, споделени ресурси и съвместно вземане на решения, и въпреки това, 90% от тях не само не успяваха да основат нова общност, а и често свършваха в съда, един срещу друг с наетите си адвокати.
И така, кое бе липсващото “лепило” за общността? Кои фактори помагаха на успешните 10% не само да се изправят и да действат, а и да общуват успешно помежду си?
“Структурният конфликт” и девет начина за разрешаването му
Научих, че чисто структурните стъпки по създаване на ново селище – създаване на основното ядро със специфична визия и цел, избиране на имот, наличие на политика за членство и т.н. – са тясно свързани с междуличностните аспекти на живота в селището по-късно. Степента, до която жителите на общността успешно се напасват помежду си, е повлияна от две неща:
* качеството на междуличностните им отношения, тяхната склонност да бъдат отворени, честни и учтиви един с друг
* дали в по-горе споменатите структурни стъпки са заложени или не са заложени възможни конфликти по пътя по-нататък.
След години на интервюиране на основоположници на групи, слушайки техни истории как общността им се е разпаднала, аз започнах да виждам модел. Повечето провали изглежда произхождаха от това, което нарекох “структурен конфликт” – трудности, които се появяват, когато хората не задействат определени процеси или не вземат важни организационни решения в началото, допускайки един или повече пропуски в организационната си структура. Тези вградени структурни проблеми са като бомби със закъснител. Няколко седмици, месеца или дори години по-късно, в групата избухва сериозен конфликт. Конфликт, който е могло да бъде предотвратен, ако конкретни въпроси са били обсъдени в самото начало. Разбира се, тези “структурни конфликти” в същото време задвижват и междуличностни противоречия и правят всичко още по-лошо.
Докато междуличностният конфликт е нещо нормално и очаквано, аз смятам, че по-голяма част от “структурните конфликти” в провалили се общности биха могли да бъдат избегнати или поне силно ограничени. Това може да се случи, ако основателите обърнат още в началото внимание върху по-долу изброените жизненоважни елементи. Ако тези елементи не получат внимание в ранните етапи, всеки от тях би могъл да създаде структурен конфликт “бомба със закъснител” по-късно.
1. Определете визията на вашето екоселище, също мисия/цел, и създайте документи относно визията.
Един от най-разрушителните източници на структурен конфликт в екоселищата може да се появи, когато различните членове на вашата група имат различни главни причини да бъдат тук. Това би могло да прерасне в спорове относно неща, които изглеждат като нещо най-обикновено – колко често заедно работите по определен проект в общността, колко пари разпределяте към него и т.н. Това наистина е въпрос на скрити различия (вероятно невинаги осъзнато) относно за какво е екоселището. (Използвам термина “визия”, имайки впредвид как групата иска да види света като по-добро място, и термина “мисия/цел” имайки в предвид какво вашата индивидуална група ще направи, за да постигне тази визия.) Необходимо е всички членове да имат сходна визия и мисия/цел от началото и да е ясно, че всички я подкрепят.
Визията трябва да бъде обсъдена из основи, да е одобрена и записана от самото начало. Когато групата няма обща визия и цел, по-късно по време на срещи, това може да прерасне в тежки конфликти. Причината е, че хората страстно поддържат това, което желаят, без да осъзнават, че спорът възниква от неосъзнати концепции относно за какво точно е екоселището. И когато хората, които вече живеят в общност, осъзнаят че имат две или повече различни версии относно общата мисия/цел , кой е “прав” и кой е “крив”? Кой да остане да живее в селището и кой да си стяга багажа и да потегля?
2. Ползвайте справедлив, с участието на хората, процес за вземане на решения.
Ако е единодушие, първо потренирайте за това. Ако един лидер или малка група взимат всички решения във вашето екоселище, хората ще негодуват срещу дисбаланса на сила и това ще причини конфликт (освен ако не формирате духовно, религиозно или лечебно екоселище с признат водач – и всички са съгласни с това от началото). Негодуванието свързано с въпроси относно властта може да създаде огромни конфликти в общността. Вземането на решения е най-очевидната показ на власт и колкото повече този процес е справедлив и споделен, толкова по-малко вероятно е да се появи такъв тип конфликт, породен от дисбаланс на властта. Това означава, че всеки в групата има думата при вземането на решенията, които ще повлияят на живота в екоселището.
Друг източник на конфликт е да се ползва модела на вземане на решения с единодушие, без предварително да сме разбрали процеса в пълнота. Това, което често се приема за консенсус в много групи е това, което наричам “псевдо консенсус” – недоразбран опит за единодушие, но без истински разбиране на неговите принципи или методи. Това включва ползването на консенсус като метод, без групата предварително да е наясно с основния критерий за ползване му, а именно – обща визия и мисия/цел, или равен достъп до власт ( което означава, че един човек не е хазяина,а останалите наематели или един е шеф, а другите са подчинени). Също така необходимо ви е дълбокото разбиране, че рядко някой може да се противопостави на предложение. Това може да стане само в случай, че има принципно основание/причина. Псевдо-консенсусът “изхабява” хората, точи от енергията на групата и добрата им воля и постепенно създава огромно негодувание в хората. Така че, ако групата ви планира да ползва единодушие при вземане на решения, за да избегнете голям структурен конфликт, първо потренирайте. ( виж точка 8, по-долу )
3. Изградете доверие и връзка – “лепилото за общността” – още в началото.
Стартирането на екоселище не е свързано единствено с екологична устойчивост, а също така със създаване на усещане за общност – дух на общо добруване, в което си свързан с останалите емоционално и дълбоко ги познаваш. Да си свързан с другите, да усещаш доверие във връзката си с тях, само по себе си ограничава конфликта. Не защото конфликт няма да се появи, а защото когато се случи, не те удря така силно. Конфликт между хора, които не се познават добре или си нямат доверие, може да се почувства стряскащо и болезнено. Същият конфликт между познаващи се и имащи доверие помежду си хора отстрани ще изглежда меко и ще се разреши лесно.
Кое изгражда доверието и връзката? Общата работа, храненето заедно, разказването на истории, разговори от сърце по лични или междуличностни въпроси, пеене, танци, съвместни ритуали и празнуване заедно. Много формиращи се групи са домакини на седмични или месечни обяди, често свързани и с работни срещи, което определено допринася за “лепилото за общността”. Също така действат вземане на решенията заедно, емоционално заредените разговори и споделяне от сърце. В Северна Америка, един от най-добрите начини, за да почустват хората какво е “лепилото за общността”, е да прекарат уикенд в селска къщичка с кухня – да приготвят ядене и да се хранят заедно, разходки и плуване, спорт, създаване на музика и пеене, както и разказване на истории около лагерния огън. Разказването на истории е отличен начин за създаване на близост на дълбоките нива, особено ако темите са себеразкриващи и лични. Всеки може да разкаже истории от живота си, особено такива, свързани с променящи живота събития. Или пък всеки може да отдели 20 минути или повече за леко “забранени” теми като религия, пари или социални класи. Такива сесии могат да доведат само до по-близко чувство на връзка, но могат също да ви помогнат да разберете как всеки член на групата се отнася към въпроси от живота в екообщността като споделяне на общ имот или работа с финансовите дела. Един от най-богатите емоционално похвати за създаване на “връзка” в общността, който съм преживявал, е Даващият кръг. ( виж обясненията по-долу.)
4. Установете ясно споразуменията – в писмен вид.
(Това включва и правната същност за съвместно притежание на земята.)
Хората помнят нещата по различен начин. Това не е поради морални причини, а е просто характеристика на човешката памет. Някой може да запомни средата на дискусията, друг запомня конкретното решение, а трети може да запомни последващият разговор по темата по време на вечерята след това. Споразуменията в общността, от тези за ежедневните дела до най-основните правни и финансови документи за собствеността, със сигурност трябва да бъдат записани. Впоследствие, ако нещата са запомнени по различен начин, винаги могат да бъдат прегледани. Проблемър е решен, а конфликтът е избегнат. Алтернативата е “Ние помним въпроса ясно, а ти си с грешка (и може би дори се опитваш да ни метнеш!)” може да доведе до ужасен конфликт и дори до разпадане на общността.
