Випассана – бавен танц с тишината

    „Випассана“ означава прозрение или да видиш нещата такива, каквито са. Режи Варгесе споделя опита си от един десетдневен Випассана курс по медитация.

    Представете си място, откъснато от цивилизацията – без телевизия, телефони, вестници, без материали за четене и писане. Ставате в четири часа сутринта и медитирате по десет часа на ден. Последното хранене за деня е на обяд в 11 часа. Живеете в абсолютна тишина със стотина други хора, с които не можете да говорите в продължение на десет дни.

    Звучи Ви ненормално? Добре дошли в света на Випассана медитацията – една тренировка на ума.

    Ако знаех колко трудно ще бъде, щях да избягам, но един приятел ми каза „Приеми медитацията като бавен танц с тишината.“ С тази мисъл в главата аз се настаних в един център за медитация в провинциален район на около 6 км от Палаварам през една знойна вечер в сряда, където предадох телефона си, портфейла си и себе си за десет дни.

    На следващия ден бяхме събудени от силния звук на гонг в 4.00ч.сутринта и медитацията започна в 4:30ч.. Бяха дадени само няколко прости инструкции да наблюдаваме дъха си как идва и си отива. Аз си помислих, че това ще бъде лесно, без да се налага да уча мантри, без самовнушения – само да наблюдавам дъха си.

    Малко по-късно осъзнах всъщност колко е трудно да наблюдаващ дъха си. След няколко вдишвания умът ми започна да скита, носеше се към някои стари спомени, които ускориха мислите ми, плановете ми и тревогите ми за бъдещето. Аз прелетявах с висока скорост между миналото и бъдещето и бях неспособен да се концентрирам върху простата задача.

    Випасана означава прозрение или да видиш нещата такива каквито са. Първото прозрение, което имах, беше за тишината. Осъзнах, че дори и в тиха среда, която благоприятства медитирането, основният шум беше не от вън, а в главата ми. Умът ми бърбореше непрекъснато – коментираше, планираше, тревожеше се, съдеше, харесваше и нехаресваше. Липсата на външен шум не е тишина.

    Още по-голямо прозрение за мен беше да открия, че средството, което използвам да вземам решения всеки ден – моя ум – не беше под мой контрол. По време на вечерната лекция беше обяснено, че проблемът на разсеяното, безконтролно мислене е универсален и умът трябва да бъде научен на търпение и упоритост. Медитацията се оказа далеч от бавен танц с тишината – тя се превърна в мач по борба с ума ми.

    След няколко дни на наблюдение на дишането ми в продължение на десет часа на ден, съзнанието ми утихна. Периодите на чисто наблюдаване станаха по-дълги и след три дни на интензивна медитация се случи нещо странно – тишината накрая се появи.

    Но Випасана не се свързва с тишината или усилено чувство за осъзнаване. Тя е наблюдаване на действителността такава, каквато е, и заедно с приятното усешане за тишина и спокойствие се появиха и неприятни усещания. Изплуваха лоши спомени, болезнени преживявания, свързани с хора и събития, които са ми причинявали болка. Но вместо да реагирам, да съм уязвен и наранен – както ми се случваше преди, сега аз наблюдавах как емоциите нарастват и след известно време изчезват.

    За десет дни  видях границата на тишината и болката, приятното и неприятното и направих това, което ми беше казано да направя – да наблюдавам. Последната сутрин ние се подготвяхме да се върнем обратно към реалния свят, света на шума, телефоните, мейлите, текстовете, споровете, постоянната борба за това просто да преживееш. Тръгнах си с ум, който сякаш беше измит в миялна машина и цялата мръсотия беше изчистена.

    Огледах се наоколо, за да кажа довиждане на тишината, моята неуловима партньорка по танци и не можах да я намеря. Отне ми време да осъзная, че тя беше в мен. В края на десетте дни осъзнах, че танцът и танцьорите са се превърнали в едно цяло.

      Източник: Thehindu.com

  ~ Помогни “Завръщане към природата” да достигне до повече хора, като споделиш тази статия с приятели и познати. ~