Разделното хранене е система за хранене, разглеждаща храната като сбор от хранителни вещества, разделени в няколко ясно дефинирани групи, като определя методика за тяхното ефективно съчетаване с цел подобряване на храносмилането, намаляване на времето за смилане и усвояване на храната и намаляване на отпадните храносмилателни продукти. Основно правило е отделяне приема на предимно белтъчни храни от консумацията на такива с въглехидратно съдържание. Физиологичният механизъм, който привържениците на разделното хранене използват е, че за ефективното храносмилане на тези два вида храни са необходими различни ензими. За метаболизиране на нишестените храни са необходими ензими, изискващи алкална среда, а белтъчните храни се храносмилат в кисела среда. При консумация на храни от двата вида, според привържениците на разделното хранене, организмът е в стрес и се нарушават храносмилателните процеси, поради инактивиране на двата типа ензими. Недобре усвоената храна е идеална среда за развитие на ферментационни процеси в резултат на което се нарушава стомашно-чревната дейност и крайният резултат е натрупване на излишни килограми и вредни вещества. Ето защо много хора използват този хранителен режим за намаляване на телесното тегло и за пречистване на организма.
Теорията е изградена на ниво биология и биохимия. Тя дефинира химичния характер на храната и процесите на храносмилане – попадане на храна в дадено звено на храносмилателната система, ответна организмова реакция на адаптация, обработка на храната и довеждането и до следващо такова звено. Основния коз на учените защитаващи постулатите на разделното хранене е способността на организма да “различава” храната, която попада в храносмилателната му система според химичните и параметри. Според състава си съществуват няколко основни групи храни, съответно разпределени и класифицирани спрямо количественото съдържанието на определени изграждащи ги и участващи в структурата им вещества.
Ето и най-общата им класификация – според преобладаващата в тях хранителна съставка:
1. Въглехидратно преобладаващи (с въглехидратно съдържание над 15%, или с преобладаващо такова): хляб и хлебни изделия, ориз и оризови изделия, зърнени храни (пшеница, ръж, просо, елда и т.н.), царевица, картофи, грах (грахът и картофите са високоскорбялни зеленчуци), овесени ядки, кестени и др.
2. Белтъчно преобладаващи (с предимно белтъчно съдържание, или с общо присъствие над 10%): мляко и млечни изделия, яйца, соя и соеви заместители на месото (най-добре е да се ядат отделно от други белтъци и въглехидрати), месо, риба, повечето морски храни (миди, стриди, омари, скариди), ядки и др.
3. Бобови храни (комбиниран тип храни с приблизително равностоен състав на вещества): зрял фасул, леща, нахут, фъстъци и др.)
4. Мастно преобладаващи (със съдържание на мазнини над 55%, изцяло такива, или с преобладаващ много над другите основни вещества % в състава на храната): Растителни масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, сметана, топени сирена с масленост над 60%, семена, палмово масло, кокосово масло и др.
5. Захарно преобладаващи (това са сладки храни, съдържащи моно- и дизахариди): мед, бяла захар (захароза), фруктоза, малтоза, лактоза, гликоза, шоколадови изделия, сладка, конфитюри и др. Плодове: Ябълки, круши, череши, дюли, черници, вишни, банани, фурми, портокали, мандарини, тенджерини, грейпфрути, грозде, кайсии, праскови, смокини, мушмули, киви, ананас, нар, райска ябълка, ягоди, малини, боровинки, къпини, пъпеши, дини (последните два плода се консумират отделно дори и от плодовете) и др.
6. Зеленчуци – краставици, домати, марули, салати, чушки, спанак, зеле, карфиол, броколи, тиквички, тиква, моркови, зелен фасул, зелен грах, магданоз, копър, целина, патладжани, бамя, ряпа, суров картоф, репички и др.
7. Киселинни храни (тук са включени някои храни с особен характер, отличаващи се с ниско pH): лимони, шипки, касис, кисели краставички, кисело зеле, кисел чесън, туршии и други продукти, подложени на млечно-кисела ферментация. Тук влизат и някои напитки: черен чай, кафе, газирана вода, бира, вино, гроздов сок и др.
Ето две диаграми, която ще ви помогнат лесно да прилагате правилното комбиниране на храните.
Основните правила за прилагане на разделно хранене:
• В един прием да не се смесват въглехидратни (нишестени) храни с белтъчни;
• При консумация на белтъчна или въглехидратна храна и следващия прием са необходими поне 4 часа;
• Плодовете да се консумират отделно, поне два часа след основното хранене или на гладно половин час преди ядене;
• Не се консумира мляко в съчетание с въглехидратни или белтъчни храни;
• Консумацията на млечни продукти с високо съдържание на мазнини се ограничава до един път седмично;
• Не се консумират тестени изделия;
• Ограничава се или се изключва напълно консумацията на боб, леща, грах, тъй като в състава си те комбинират белтъци и въглехидрати;
• Не се консумират нито много студени, нито много топли храни;
• Не се приготвя храна в алуминиеви съдове.
Ползата от разделния принцип на комбиниране на храни в менюто се изразява основно в две неща – по-бързото храносмилане (говорим за минути) и по-пълното усвояване на храната (говорим за няколко процента). Безразборното приемане на храна не може да се отрази добре върху организма ни и в частност на храносмилането, тъй като то е подчинено на определен ритъм. По тази причина най-добре е едно хранене да се състои от внимателно подбрани храни, които се съчетават помежду си и които се подпомагат взаимно в процеса на храносмилане.
Източници: Здравословно, Разделно хранене
