Веднъж бях поканен да говоря относно Випассана в един старчески дом. Един медитиращ срещнал председателя на старческия дом, който му споделил: „ Ще дадем един час на всеки, който дойде да приказва за нещо ново. Моля те, ела на този ден, за да изнесеш лекция.”
Същият този медитиращ ми каза за тази покана. Аз му отвърнах: „ Много добре. Това е прекрасна възможност. Със сигурност ще отида.”
Когато пристигнах там, те празнуваха годишнина от създаването на дома. Всички членове, почти 70 на брой – мъже, жени, деца – бяха дошли. Беше приготвена храна за всички тях. Те бяха толкова заети да приказват един с друг, че забравиха за моята едночасова реч. Седях настрани. Не познавах никой друг освен този медитиращ, който ми беше споделил за събитието. Той се чувстваше объркан, че никой не ми даваше възможност да изнеса лекцията. Забелязах, че отиде до предстедателя и му каза: „Виж, доведох този човек, за да изнесе лекция.”
Председателя отвърна: „Какво мога да направя? Толкова много хора са дошли. Искат да се видят едни други и не биха слушали лекцията.” А след това допълни: ”Въпреки всичко това, ще му дадем половин час. Няма да е един час, но ще уредя да приказва половин час.”
Випассана практикуващия ми предаде разговора и аз отвърнах: „Много добре. Половин час ще бъде достатъчен.” Но аз забелязах, че ситуацията се промени. Организаторите ми казаха: „ Храната е сервирана. Ще бъде обявено и всички ще отидат да ядат. Няма да можем да Ви дадем нито минута.”
Практикуващия Випассана отиде отново при председателя и му каза: „Този човек дойде за лекция. Първо казахте един час ще му бъде отпуснат, после половин час, а сега храната е сервирана и всеки ще отиде да яде. Какво е това?”
Предстедателя отвърна: „Добре тогава, нека са 15 минути.”
Випассана медитаторът ми докладва: „Какво мога да направя, той предложи само 15 минути.”
Отвърнах му: „Добре. Петнадесет минути са също достатъчни за мен.”
„Петнадесет минути!?”
„Да”, отвърнах аз. „Дори и тези 10 минути ще са достатъчни.”
Знаех, че всичко зависи от настроените на хората в момента. Виждах, че те не бяха в състояние да слушат реч относно Випассана. Ако умът няма с какво да се разсейва, тогава Випассана може да достигне до него. Ясно ми беше, че цялото им внимание беше насочено към масата, където щеше да бъде сервирана храната. Очакваха го. Децата на възраст от 10 до 15 години също бяха там. Имаше мъже и жени, всички в различно настроение. Кой би слушал за Випассана? И отгоре на всичко отпуснаха само 15 минути за реч.
Председателя съобщи: „Поканили сме човек, който ще ви разкаже за медитация наречена Випассана. Моля за 15 минути да го изслушате.”
Какво направих? Винаги нося носна кърпа в джоба си. Нали се сещате, понякога е необходима. Дори сега, в тази ситуация, аз я носех. Затова извадих кърпата и попитах хората: „Виждате ли какво е това?”
Всички сигурно са си помислили: „Какъв вид медитация е това?”
Веднага няколко човека отговориха: „ Да, това е носна кърпа.”
Отвърнах им: „Точно така, много добре. Можете ли да ми кажете, но един по един, за какво може да се използва носната кърпа?”
„Доста интересна тема за разговор!” каза някой. „Кърпата служи за избърсване на мръсотията от лицето.”
„Много добе” – отвърнах аз. „Използва се за избърсване на мръсотията от лицето. Някой друг?”
Тогава друг отвърна: „Ако очите са обляни в сълзи, кърпата служи, за да ги избършем.”
„Много добре” – отговорих аз. „Използва се за избърсване на сълзите от очите. Някой друг?” Тъй като се намирахме в Делхи, а месецът беше юни, беше знойна жега.
Някой каза: „Да, когато е много горещо, може да сложим кърпата на главата, като защита от жегата.”
„Много добре” отново отвърнах аз. „Какво друго?”
„Използва се, за да си избършеш носа.”
„Какво друго?”. Сега умовете им мислеха за всякакви възможности.
Някой отвърна: „Ако си счупиш пръста, можеш да използваш кърпата като превръзка.”
Друг каза: „ Да предположим, че идва влакът и в същото време релсите пресича някакво превозно средство. Един вид ще се случи произшествие и Вие искате да спрете влака. Може да потопите кърпичката в червена боя и да я размахате.” Започнаха да мислят творчески!
Тогава някой каза: „ Да предположим, че водата от чешмата е мръсна. Може да използваме кърпата, за да филтрираме водата. По същия начин, ако сте в градината или друго място, което е мръсно, може да използвате кърпата, за да почистите преди да седнете някъде.”
Друг добави: „ Да предположим, че искате да направите магически номер. Може да скриете монета в кърпата и да направите така, че да се появи от нищото. Същия човек продължи: „ Например помолят някоя жена да потанцува и тя се съгласи. Жената може да държи кърпата в ръката си докато танцува.”
Толкова много примери бяха дадени. Сега знаех, че те са забравили за храната и всичко останало. Тогава казах: „ Добре, предложихте толкова много начини, как може да се използва носната кърпа. Сега вижте какво ще направя.” Направих няколко възела на кърпичката и попитах: „ Какво е това?”
„Това е кърпичка!”
Попитах: „ Сега можете ли да използвате кърпичката във всички тези примери, които дадохте?”
„Не, не. Това е невъзможно.”
Отвързах възлите и попитах отново: „А сега възможно ли е?”
„ О, да. Сега всичко е възможно!”
Казах им: „Всеки от вас има ум, нали? Когато той е освободен, може да правите всичко, точно както може да направите всичко с незавързаната кърпичка. Но ако някой ви нарече глупак или Ви обиди по друг начин, по този начин се завързва един възел в ума ви. Когато това се случи, все още ли можете да използвате ума си свободно? Не, цялото Ви внимание е фокусирано върху въпроса: „ Защо този човек ме нарече глупак? Умът ви става безполезен, точно както кърпичката завързана на възел.”
Тогава казах: „Има техника на медитация наречена Випассана. Винаги когато се завържат някакви възли в ума, тя се използва, за да се развържат, точно както показах с кърпичката.”
Хората отвърнаха: „О, много добре! Къде се преподава тази медитация?”
И всичко това за 15 минути!
