Lessplastic Bulgaria е личен Фейсбук блог на един български младеж, който се е заел с нелеката задача да образова хората относно вредата от пластмасата и начините да я намалим или премахнем от живота си. В блога може да се намери както интересна информация и новини, така и авторски и преведени статии за замърсяването, вредните вещества, влиянието им върху околната среда и предложения за това как хората могат да ограничат употребата на пластмаса.
В новата рубрика „Сливи за смет“ ще ви представяме и статии от Lessplastic Bulgaria, защото те представят една различна гледна точка и ни карат не само да се замислим, а също и да започнем да се променяме. Ето и една от тях.
От както се помня ритам топка. Първо бягах по поляни и стадиони и колената ми бяха зелени. С течение на времето стана по-лесно да се играе на асфалтови игрища. Така при повечето училища бяха асфалтирани и старателно очертани полета за футбол, волейбол и баскетбол. Колената ми вече не бяха изцапани със зелено! Днес, през 2017, друг феномен е на мода. Изкуствените настилки. Те са във всеки голям град и все по-често до всяко училище. Направо може да кажем, че инвестираме добре във физическата ни култура! И тук идва породеният у мен през последните дни парадокс. С други думи: „как едното ми хоби влияе зле на другото ми хоби, доколкото стремежът за природосъобразен начин на живот може да се нарече хоби.
Изкуствените настилки са покрити с хиляди малки гумени (синтетични) топченца. Един ден след тренировка, при ваденето на екипа и обувките от сака изпопадаха множество от тези гумички на пода. Това ме накара да се замисля и да направя едни прости сметки. След тренировка преброих 20 гумички изпаднали от дрехите ми (числото го закръглих, понеже един ден имаше над 50, друг около 10). Като сметнем, че тренирам 3 пъти на седмица, това прави 60 на седмица, или 240 за месец. Да умножим това по 10, защото грубо само 10 месеца в годината се занимавам с футбол.
Това прави 2 400 за година. Открих, че от мен за една година 2 400 пластмасови частици попадат през канализацията или по друг начин в природата! Ако прибавим 20те ми съотборници, то моя отбор генерира 48 000 пластмасови частици за година. Това е само един отбор! Без да добавям детските и юношеските отбори, които тренират с нас на терена.Ето как по един доста нелеп начин, ние хората, замърсяваме околната ни среда и при това дори не го осъзнаваме.
За съжаление трябва да споделя, че не само ние разпространяваме тези гумени гранули. Природните условия като вятър, дъжд, сняг, лед и слънчеви лъчи също са от значение. Подложени на изменящите се условия гумените гранули се раздробяват и така биват още по-лесно транспортирани в околната среда, като попадат отново в градската канализация или директно в реките. От там пътя им продължава до моретата (например нашето Черно море), където само може да се гадае колко силно е негативното влияние на този изкуствен материал. Сигурното е обаче, че веднъж попадне ли този материал в Световния океан, то той ще остане там доста дълго време!
В Норвегия е изчислено, че годишно 3 000 тона гумени гранули попадат в морето.
Като главна причина за разпространяването на гранулите там не е както при мен пренасянето им в обувки или дрехи към вкъщи, и от там в канализацията, а почистването на снега от игрищата в стремежа си те да бъдат перманентно ползвани.
Остатъци от пластмаси след почистването на снега
За всеки е ясно какво става след като снега от по-горната снимка се стопи. Това е подтикнало и учените да се смятат, че в световен мащаб гранулите от изкуствените игрища играят главна роля в замърсяването на океаните с микропластмаса. Само, за да си представите какъв е мащаба на 3 000 тона гумени топченца, вземете една шепа от тях следващия път като минавате през едно такова игрище, пребройте ги и предположете колко тежат. И още една кратка забележка. Тези 3 000 тона попадат във Световния окен само от Норвегия.
Да оставим на страна въпроса със замърсяването. Изкуствените матриали имат също тъка влияние върху човешкото здраве. Холандски учени подозират, че при високи температури (например през лятото в България) малките гумени гранули отделят химически вещества, които са били използвани при създаването на материала.
Тук трябва да вметнем, че гранулите при много от игрищата в по нисък клас са от рециклирани автомобилни гуми (на кратко гуми нарязани на ситно). Материалът през целия си живот като автомобилна гума абсорбира множество токсични вещества, като например полициклични ароматни въглеводороди (Polycyclic aromatic hydrocarbon – PAHs), полихлоритни пофеноли (Polychorinated biphenyl – PCBs) и дори никел и живак. Към това трябва да добавим, че и за самата направа на гумите също се използват подобни вещества. Тези субстанции биха проникнали в човешкото тяло чрез вдишване или през кожата в случай на нараняване, което според различни изследвания може да повлияе на ендокринната система, плодовитостта, както и да ракови образувания.
Дали опасността е основателна е въпрос на допълнителни изследвания, но самата причина, че Европейският съюз е въвел допустима граница за използването на подобни вредни химически вещества в гранулите за изкуствени настилки, е повод да се замислим. Все пак всяка регулация е подтикната от нещо.
Голяма роля при този вид замърсяване играят фондовете за развиване на спорта, като за местните власти построяването на „пластмасови игрища“ е много изгодна инвестиция, която им носи дивиденти, а същевременно не изисква толкова голяма поддръжка. Естествената тревна настилка трябва да се коси, обогатява, пази от паразити и зарази, а също така отпадъците трябва да се извозват някъде. Но погледнато от екологична гледна точка тези игрища имат много предимства.
Например:
– Произвеждат кислород: да, дори и тревата произвежда кислород и то не малко.
– Регулират местния/градския климат: хората, които през лятото играят на изкуствени игрища знаят, че те се нагряват изключително много, докато при нормалните игрища това е обратното. Истинската трева регулира микро-климата посредством изпарения и влияе позитивно, както на играчите, така и на живущите в околността.
– Защита на почвата: естествените игрища поемат и задържат влага, и предлагат среда за живот на различни организми. Също така защитават почвата от ерозия. Изкуствените игрища са изградени върху циментирани почви.
– Риск от пожар: „пластмасовите игрища“ предоставят идеална възможност за възникване на пожар. Като добавим, че те често се изграждат в гъстонаселени жилищни зони, заплахата става още по-сериозна.
До тук видяхме няколко примера, които показват, че изкуствените игрища нямат никакви предимства от екологична гледна точка. Интересното в случая е да проверим, дали поне имат икономически предимства.
За изграждането на едно нормално затревено игрище със стандартни размери по европейски стандарти са нужни средно 180 000 евро. Към тях се добавят годишно още по около 35 000 евро за поддръжка (косене, напояване, торене, изхвърляне на отпадъците и т.н.). Поставянето на изкуствена настилка от друга страна струва за игрище със стандартни размери по европейски стандарти около 450 000 евро. За него също бихме добавили годишни суми за поддръжка, но понеже в България това е рядкост ще ги изключим от сметките за сега. Само ще спомена, че годишната сума за поддръжка се изчислява на около 31 000 евро. Там се включва почистване, добавяне на нови пластмасови гранули, напояване, поправяне на възникнали нередности и т. н.
Може би сте забелязали, че в малките квартални обществени изкуствени игрища почти липсват тези изкуствено създадени гумени топченца, които служат за подобряване на качеството на терена. Почти на всеки две години тези гранули трябва да се допълват, понеже изчезват.
Та познайте къде отива?
Да, в обувките ми и от там отново пръснати из околната среда под формата на пластмасово замърсяване. Това е и основния проблем на изкуствените игрища. На всеки 12 години тяхната настилка трябва да се подновява изцяло, което струва около 215 000 евро за подновяването и още 15 000 евро за правилното изхвърляне на вече ненужните пластмаси.
Сега отново ще направим едни груби сметки. Да вземем за пример 2 игрища, едно с естествена настилка и едно с изкуствена. Казваме, че ще ги ползваме 20 години. За естественото ще са ни нужни 180 000 евро за изграждане и още 700 000 евро за поддръжка през 20те години (20 x 35 000 евро). Общо 880 000 Евро.
Изкуственото игрище ще ни струва 450 000 евро за изграждането и често с това се спира до тук. Това е така, защото след изграждането на игрищата и усвояването на фондовето, по които те са изградени (ако са обществени), никой не се грижи за тази настилка. Това е и причината, поради която се смята, че изкуствените игрища са много по-изгодни. Ако обаче искаме да се грижим за изкуственото ни игрище по европейски стандарт, то това ще ни струва 1 300 000 евро за 20 години!
– 450 000 изграждане на игрището
– 215 000 подновяване на настилката на 12тата година + 15 000 за изхвърляне на отпадъците
– 620 000 поддръжка за 20 години. (31 000 х 20).
Това само показва, че за общините е много по-лесно да вземат спонсорираните средства за изграждането на спортни съоръжения, без да се замислят за бъдещите последици от екологична и финансова гледна точка. В същото време все повече „пластмасови игрища“ възникват в междублоковите пространства. Гранулите от тях спокойно биват разпространявани из околната среда, като имат все още не ясни последици както за природата, така и за човешкото здраве. Същевременно обаче се превръщат в един от основните източници на микропластмаса в природата.
А колкото до мен. Аз все още обичам двете си хобита, но си изтръсквам обувките на пластмасовия ни терен и същевременно се надявам на нови иновации, като например изкуствени настилки с корк, вместо гумени гранули.
Автор: Никола Бобчев
Източник: Lessplastic Bulgaria
