Рисунките от пещерата Магура, намираща се в Северозападна България, на около 25 км от град Белоградчик, описват принципите на сътворяването на света и на човека, но не на човешкото тяло, а на човешката душа и на поставянето ѝ в тялото.
Същите рисунки описват и важно събитие, настъпило преди 43 000–42 000 години, след което хората от онова време са започнали да считат себе си за хора.
Рисунките ясно заявяват, че преди това човекът не е считал себе си за човек. Именно при това древно събитие, според пещерните изображения, човешката душа е въплътена в съществувалото вече, анатомически съвременно човешко тяло и от този момент започва да се отчита човешката история.
Тези рисунки описват и най-важните за нас космически и планетарни принципи с прецизността на научен труд, а също така съдържат и точни сведения за важни събития от човешката история като планетарен катаклизъм, който едва не затрил човечеството.
Изобразени са в специално избрана галерия на пещерата, така че да оцелеят за възможно най-дълго време. Очевидно е, че те представляват библиотека на най-важните човешки познания изобщо и точно за това са създадени – да ги съхранят, така че те да могат да бъдат разпр
На основата на тази библиотека са извършвани посвещавания на хора, които на свой ред са разнасяли познанията по различни части на света, с цел човешката душа да бъде поддържана човешка – хората никога повече да не се връщат в предмагурското си натурално, непросветено и неосъзнато състояние.
Така рисунките от пещерата Магура и хората, които са разпространявали техния смисъл през десетките изминали хилядолетия, представляват най-древната школа на съвременния човек – Магурската школа. Тя е на повече от 42 000 години.
Разпространяваните от школата познания и учения са дали основата на огромно множество от съвременни религии, философии, традиции и учения.
В Магура е изобразена Богинята-майка, която ражда всичко – това е основата на Паганизма, на култа към плодородието.
Изобразено е оплождащото начало, представено чрез Слънцето, което е източникът на духа и енергиите или портала, през който те навлизат и се проявяват в нашия свят. Така се създава дуализмът между Богинята-майка и Богът-слънце, който е в основата на Богомилството.
В Магура е изобразена триединната Богиня-майка и това е първата изобщо концепция за триединно божество, която много по-късно е заета от Християнството. Магурската Богиня-майка е и прототипът на много по-късната елинска богиня Хекате. Един от аспектите на триединната магурска е Великият учител на човечеството, от когото идва цялото ни познание и просветление.
В Магура е представена и сцена на прераждане на човек, където в сексуалния акт на зачатието има трима участници – мъж, жена и душа, която да се прероди. Това е именно основата на Будизма, а също и на ранното Християнство, от което на църковните събори прераждането е било цензурирано.
В пещерата е описано и пришествие на божествен човек, който спасява човечеството от планетарен катаклизъм преди около 25 400 години, когато започва Последната ледникова епоха. Това е първото изобщо твърдение за идването на син Божи, който е спасител – сами можете да се досетите, коя религия много по-късно поставя това твърдение в основата си, а чрез Магура узнавате откъде е неговият произход.
Рисунките описват и как Богинята-майка използва един от лъчите на Слънцето, за да сътвори женския дух – това е историята за сътворяването на жената от реброто на мъжа. В Магура също така се намират всички символи от астрономията и алхимията. Там са налични и половината от буквите на Кирилицата, огромен брой от прабългарските или още келтски руни. Налични са и множество подобия на буквите от Глаголицата и от азбуката на коптите.
Съвременните символи за мъж, за жена, символът за сърце, който използваме днес – всички те идват от магурските рисунки. Те описват и тантрическа сексуална сцена; описват развитието на човека като личност чрез развитието на неговото сексуално съзнание; рисунките описват орбитата на Земята около Слънцето, като показват четири особени точки – слънцестоянията и равноденствията.
Сведенията в рисунките относно това са съвършено верни – те изобразяват Земята най-близо до Слънцето по време на зимното слънцестоене и най-далече от него по време на лятното слънцестоене – това е удивително, защото доказва еднозначно, че хората от онова време са познавали орбитата на планетата ни и разстоянието до Слънцето.
Използваният в Магура символ за зимното слънцестоене, което е именно по Коледа, прилича точно на сурвачка. Известно е, че сурвакането се прави в първия ден от новата година, но не както сега грешим да го правим на първи януари, а едно време новата година е започвала на Коледа – в първия ден, в който продължителността на деня започва да нараства.
Това е една уникална българска традиция, която ние сме наследили чак от магурската култура. Магурските фигури присъстват и в чипровските килими, а мартениците Пижо и Пенда имат за прототип мъжките и женските фигури от пещерата. Там са дадени още и сведения за синодичния и орбиталния период на Луната, представена е продължителността на седмицата и на месеца, записани са данни за овулацията и нейното протичане, за продължителността на бременността и развитието на ембриона и т.н.
Показно е, че химичните елементи произлизат от звезда, предшествала нашето Слънце, което е съвършено вярно. Древни магурски познания са преминали като традиции при българите, които населяваме същите територии, но са достигнали и огромна част от света.
Поне 199 населени места по света (от Средна Европа, през Близкия изток и Северна Африка, през Индия и Бангладеш до Япония) носят името Магура, а повече от 2000 други населени места и местности носят особено близки негови подобия, което и маркира пътя на разпространение на магурската култура.
Следва продължение …
По исторически факти из българската история
