Защо хората доброволно жертват свободата си?

Матиас Десмет (Mattias Desmet) е професор по клинична психология и магистър по статистика към университета в Гент, Белгия, и се занимава с онези обществени фактори и условия, които карат същото това общество доброволно да се отказва от свободата си.

Обработвайки статистически данни по време на пландемията, проф. Десмет се натъква на аномалии, които го карат да осъзнае, че световното население е на път да постигне така нареченото “колективно съзнание” или онова състояние, наподобяващо колективна хипноза, което е основна предпоставка за установяването на всеки тоталитарен режим.

Наясно с формулата, прилагана в глобален мащаб през последните две години, както и с развитието, коeто тя цели, проф. Десмет описва нейните механизми и дава препоръки за противодействие в личен и общ план.

В края на февруари 2020, докато работи върху статистиките за заболеваемост и смъртност, професорът забелязва голям проблем с математическите модели и прогнози, изнасяни пред обществото и използвани за затваряне на “несъществения бизнес”, както и арестуване на хората по домовете. Тези модели представляват грубо преувеличение на риска от болестта, което недвусмислено се доказва от фактите по-късно.

Пример за това е твърдението на учени от Лондонския кралски колеж, че ако Швеция не наложи локдаун незабавно, до края на май 2020 в страната ще има 80.000 смъртни случая. Швеция не налага локдаун, но вместо прогнозираните 80.000, леталните случаи са 6.000 (б.пр. – не повече от фаталните последствия при грип през предходни години).

Проф. Десмет намира за странно това, че политиката продължава да обосновава действията си с тези грешни математически модели, чиято ненадеждност е доказана отвъд всякакво съмнение. Именно по тази причина (и заради категоричния отказ на управляващите да отчетат съпъстващите щети, които “мерките” нанасят) той започва да изследва психологическите аспекти на ситуацията.

Не след дълго установява, че очевидната слепота за истината се дължи на феномен, наричан в психологията “стадност” или “образуване на тълпа”- масова хипноза, която при определени обстоятелства може да се прояви във всяко общество, особено при наличие на социална изолация.

 1. Социалната изолация в големи мащаби е първото и основно условие за образуване на стадо или тълпа, и именно това представляват модерните напоследък локдауни. Сега например на хората се вменява, че всякакъв контакт с другите, включително с членовете на собственото им семейство, би могъл да е смъртна присъда и в резултат някои от тях не напускат домовете си с месеци, от страх да не се заразят. Истината е, че социалната изолация е широко разпространен проблем в западните общества още преди пландемията и то не толкова сред възрастните, както обичайно се допуска, а сред младите – проучванията сочат, че 25% от младите хора нямат нито един близък приятел.

2. Второ условие за превръщането на едно общество в тълпа е масовото схващане, че животът е лишен от висша цел и смисъл. Проф. Десмет цитира данни, според които половината от всички възрастни вярват, че работата им няма стойност нито за самите тях, нито за другите. 62% от участниците в друго проучване споделят, че работният им ден преминава почти насън и не влагат никаква страст в това, с което се занимават. С други думи, и второто условие за формация на тълпа е налице дълго преди старта на пландемията.

3. Третият фактор за възникване на стаден принцип е наличието на обща и неопределена тревожност сред населението. Обща тревожност означава тревожност без ясно определима и специфична причина. Когато сме в джунглата и ни преследва лъв, страхът и тревогата имат естествен и лесно определим източник – хищно животно. Когато обаче се намираме в социална изолация и усещаме живота си празен и безсмислен, тогава изпитваме обща фрустрация, която не можем да свържем ментално или физически с конкретна заплаха. Съдейки по продажбите на антидепресанти и други психиатрични медикаменти през последните години, условие #3 за формиране на стадо е отдавна налице.

4. Четвърто условие за преобразуване на групата в тълпа е общата и неадресирана агресия, често пъти породена от горните три.

Когато тези четири обстоятелства се проявят сред по-голямата част на едно общество, всичко, което остава да бъде направено за постигането на неговата колективна хипноза, е да се измисли някаква история, която да посочи източника и причината за тревожността, като едновременно с това се предложи и спасителна стратегия.

Чрез приемането на тази стратегия и участието в нея, независимо какво изисква то, хората най-сетне успяват да канализират тревожността си и придобиват фалшиво усещане за контрол, както и надежда, че опасностите могат да бъдат избегнати. Обединяването в героическа борба срещу общ (макар и въображаем) враг им връща чувството за социална принадлежност и благодарение на новооткритата солидарност, придава на живота им ново значение и ясна цел.

“Поставен на фалшива основа, този ентусиазъм задълбочава още повече психологическото откъсване от реалността, което може да обясни защо толкова много хора приеха безропотно телевизионната версия за нещата и прилагат предписаната стратегия, въпреки че тя е очевидно абсурдна”, пояснява проф. Десмет.

“Причината, поради която тези хора се съгласяват, е възстановяването на социалната им принадлежност. Науката, логиката или правилното действие нямат нищо общо с това. Чрез вливане в колектива те превключват от болезненото състояние на социална изолация към точно противоположното състояние на екзалтирана обвързаност, типична за масата или тълпата.

Това води до нещо като ментална интоксикация, която е истинската причина за сляпото подчинение и която, подобно на религиозен култ, ги кара да се придържат фанатично към правилата, дори и с риск да нанесат вреди или да понесат лични загуби. Душевно или физическо здраве, дом, семейство, поминък или материално благосъстояние – нищо няма значение за изпадналите в хипнотичната магия на тълпата. Именно това е един от най-проблематичните аспекти на този психологически феномен, според проф. Десмет – склонността към самоунищожение чрез неестествено стесняване на фокуса.

Много подходящи тук са думите на Гюстав Льо Бон, прочут френски специалист в областта на социалната психология: “Масите никога не търсят истината. Те биха погребали доказателства, които не са по вкуса им и биха обожествили грешното, ако то ги блазни. Който може да ги храни с илюзии, лесно ще им стане господар, а който се опита да им каже истината, винаги ще бъде тяхна жертва”.

В книгата си “Тълпата: изследване на колективното съзнание”, Льо Бон разкрива в детайли характеристиките на човешките тълпи и склонността им да изоставят съзнателните разсъждения в полза на несъзнателните стадни действия. Той предупреждава, че ако дадено общество не успее да се мобилизира и пребори с липсата на вътрешна единност, както и с безумната идея, че животът няма смисъл, стадното поведение ще вземе превес и психологически увредените хора ще станат мнозинство.

Като ключов пример за това явление може да бъде даден нацисткия режим. Според проф. Десмет съвременните хора погрешно смятат, че диктатурата идва на власт само със страх и насилие. Нацисткият режим – както и водачеството, на което сме свидетели в момента – добива власт чрез експлоатация на дълбоко психологическия феномен, познат като “образуване на тълпа”. Не бива да се забравя, че болшинството хора са участвали в нацисткия режим и неговите зверства съвсем доброволно, водени не от страх, а от стадна хипноза.

Наистина е важно да се познават разликите между диктатура и тоталитарен режим. При класическата диктатура диктаторът става по-мек и по-малко агресивен, след като завземе властта и елиминира всички опоненти. Веднъж постигнал пълен контрол, той няма причина да продължи да бъде агресивен и се задоволява с неговото поддържане.

При тоталитаризма, от друга страна, е валиден точно обратният принцип – най-големите и най-жестоките тоталитарни зверства започват СЛЕД превземането на властта и отстраняването на последния дисидент. Освен нацисткото движение, добър пример е и чистката на Сталин през 1930г., довела до смъртта на 80 милиона човека само за едно десетилетие – и в двата случая истинският геноцид настъпва след елиминиране на вокалната опозиция.

Спокойно можем да заявим, че преживяваме поредния решаващ момент в историята, в който някой се опитва да превземе абсолютната власт и да цензурира опонентите си. Ако искаме човечеството да оцелее и да предотврати глобалния тоталитаризъм, трябва да продължим да се борим ГЛАСНО срещу него, защото тогава, когато замълчим – тогава ще започнат истинските зверства.

Все още нищо не сме видели. Най-лошото тепърва предстои, ако изберем да сме пасивни или позволим да заглушават гласа ни, защото тоталитаристите не спират да безчинстват, след като превземат всичко – те просто си избират нови и нови изкупителни жертви, както е правел Сталин навремето. Когато всички подходящи за обвиняване свършили, той започнал да унищожава своите. Избил половината членове на собствената си партия, въпреки че не били направили нищо нередно и му били верни докрай.

Следвайки същия наръчник, днес за врагове на народа са обявени антиимунизаторите, но когато и последният антиимунизатор изчезне и всеки на света получи заветната си игла, тогава за опозиция ще бъде нарочена някоя друга, съвсем произволна група, в която може да е всеки.

Знайте, че дори да сте се имунизирали с всички дози и екстра дози сега, и да приветствате кръстоносните походи срещу лошите антиимунизатори, въпрос на време е да погнат вас.

Съдбата на падналото в тоталитарните лапи стадо е особено трагична, защото често пъти то умира с убеждението, че заслужава да умре. Изпадналите в състояние на масова хипноза нерядко се отричат от смисъла на собственото си съществуване и са готови да жертват дори собствените си родители или деца “в името на общото благо”, което обяснява как и защо някой би подложил поколението си на експериментална генна терапия, която е в състояние да го елиминира или осакати. Психологическият процес на разграждане на личността стопява умствените способности и рационалното мислене, и хората стават по-доверчиви и уплашени и от малко дете.

“В крайна сметка, всички стават еднакво глупави”, казва проф. Десмет. “Няма значение кой колко умен или образован е бил преди – при активиране на стадния принцип той ще изгуби способността си да мисли критично, заедно с всички свои други индивидуални особености… Тоталитаризмът е чудовище, което ВИНАГИ изяжда децата си”.

Друга важна подробност при стадността е това, че в общия случай едва 30% от членовете на дадено общество са склонни към нея. Изглеждат повече, но всъщност са малцинство. Има обаче едни други 40%, които просто се носят по течението, въпреки че хранят съмнения или предубеждения, защото главното им желание е да не привличат внимание и да не оспорват популярната версия. Останалите 30% са тези, които не се поддават на манипулация и внушения, и се опитват да събудят хипнотизираните.

По тази причина от ключова важност за предотвратяването на тоталитаризма е поведението на пасивните 40%. Ако те напуснат скамейката на зяпачите и се присъединят към останалите будни, колективната хипноза би станала невъзможна.

За съжаление, статистиката сочи, че към днешна дата само 25% от хората са готови да се изправят срещу колектива, независимо колко абсурдни или грешни може да са действията на този колектив, но положението би било различно, ако онези 40%, които предпочитат да мълчат, за да си спестят общественото неодобрение или проблемите, изберат да бъдат проактивни.

“За мен мълчанието не е опция”, казва проф. Десмет. “Да се изразява шумно и активно несъгласие е всъщност едно от най-важните неща, които можем да направим”. Разбира се, това не е лесно, тъй като тоталитарните режими обикновено започват с превземането на медиите и тяхната централизация, а оттам и монопола върху информацията и мненията.

Това, което можем да направим, наред с активното противопоставяне на режима, е да създадем мрежа от паралелни структури под формата на бизнес, технологии, организации, движения или творчески инициативи, които да служат като убежище за разума насред тоталитарното общество, но в морален аспект да остават извън него. Тази стратегия, използвана от Вацлав Хавел, преди да стане президент на Чехословакия, е добре обяснена в книгата му “Силата на безсилните”.

Добрата новина според проф. Десмет е, че тоталитарните режими винаги се самоунищожават накрая, а лошата – че вилнеят доста дълго и оставят малко оцелели след себе си. Той вярва, че настоящият световен тоталитаризъм е по-нестабилен в сравнение с предишни версии и съответно може да приключи по-рано. Неговият съвет е да намерим начин да оцелеем извън пипалата на това страшно чудовище, докато го чакаме да се самоизяде, но да не спираме да говорим и действаме против него, за да предотвратим голяма част от зверствата, на които е способно.

В края на краищата, също както и в медицината, превенцията е по-лесна, отколкото лечението на терминално болен. Колкото по-ефективно се борим против превръщането на обществото ни в изолирано, безполезно и уплашено стадо, толкова по-лесна ще бъде задачата на оцелелите след разпадането на поредния неуспешен тоталитарен експеримент.

Превод: Сетая Брат