Какво ще стане, ако добре познатите тухли, цимент, железобетон и дограма бъдат заменени от стари автомобилни гуми, пръст, инертни материали, пластмасови бутилки и буркани? Това е въпрос, който Майкъл Рейнолдс си задава още като студент по архитектура преди четири десетилетия. Завършва и започва да експериментира в Ню Мексико. Целта му е да превъзмогне разочарованието от съвременните формули на строителството, които създават много отпадъци и не могат да се справят с тях. „Ние сме измислили боклука. В природата, при растенията и животните няма такова нещо като боклук или отпадък. И сега пак ние трябва да намерим изход“, смята архитект Рейнолдс.
Майкъл се стреми да вгради устойчивите принципи в къщи, които да са енергийно независими, да разполагат със собствени системи за пречистване на водата и да използват естествените въздушни течения за затопляне и охлаждане. Така през 70-те в Таос, Ню Мексико, се ражда терминът „радикално устойчиво строителство“.
Този вид строителство превръща гумите с трамбована почва в солидни основи, кутийките от бира и кирпича – в стени, и дъната на стъклени бутилки в светещи прегради. Рейнолдс нарича своите сгради „Земни кораби“ и години наред ги усъвършенства. „Те са напълно устойчиви и семейство от четирима души може да живее в тях, без да плаща никакви режийни разходи“, коментира той. Земните кораби са природосъобразни, странни на вид убежища и са спечелили името “Земни кораби” по простата причина, че изглеждат, сякаш са се приземили от бъдещето.
Но тези домове са нещо повече от ексцентрични постройки. Те са образец за бъдещия ни начин на живот. Като всички напредничави творения, и това изпреварва времето си. Защото къщи, които се топлят само от въздуха и земята, генерират енергия от слънцето и вятъра за електрическите уреди и дори произвеждат плодове и зеленчуци във вътрешните стаи, изискват различно мислене и поддръжка. „Това не са къщи в общоприетия смисъл. Те са нещо като машини, кораби. Те са визия за бъдещето“, допълни създателят им.
Става въпрос за къщи, които:
– са изградени от изхвърлени вещи и отпадъци (т. нар. биотектура): стените им са иззидани от кал и празни метални кутии от кока-кола и пепси или от изхвърлени автомобилни гуми, пълни с натъпкана пръст (тежестта на всяка една от “обработените” по този начин гуми достига до 120 кг, което прави излишно изграждането на основи на сградите, построени от биотектура);
– поддържат самостоятелно определена температура – независимо от промените в околната следа: за целта акумулират слънчева и/или термална енергия и използват естествените дадености на терена, в който се вграждат;
– самостоятелно задоволяват нуждите на обитателите си от вода и храна – чрез специалната конструкция на покрива си къщата събира дъждовната вода и я отвежда до кладенец, където тя се съхранява; къщата има „вградена“ компостираща външна и вътрешна тоалетна, градина за собствено производство на храна и пр.
Посочените особености правят къщата тип “Земен кораб” независима от ползването на характерните за съвременното строителство комунални услуги. За обитаването на къщата не е необходимо нито изграждането, нито свързването й с водоснабдителната мрежа и с обществената канализация, с е
лектрическата и с далекосъобщителната (електронно съобщителната) мрежа. Способността подобни къщи “да преживеят втори потоп”, притежаващ силата да заличи съвременната високотехнологична човешка цивилизация, е втората причина те да се обозначават с името “Земени кораби”.
Въпреки че, идеята за изграждането на сгради, независими от съществуващата комунална инфраструктура, се натъква на редица законови препятстви. Сградите, които не са изградени от утвърдени по своето качество строителни материали и които не са свързани с водоснабдителната, канализационната и електрическата мрежа, се считат от повечето държави за незаконно построени и подлежат на принудително премахване и събаряне за сметка на изградилото ги лице.
Затова през 90-та година лицензът за строителство на Рейнолдс е отнет заради опасения, че радикалните му методи не са достатъчно надеждни. Само че архитектът продължава да пише книги, да подобрява системите за използване на дъждовна вода и да адаптира моделите си към различните климатични зони по света. Бъдещето за неговите земни кораби, изглежда, настъпва. Преди седем години лицензът му е подновен и проектът му е реализиран в американския щат Ню Мексико. Впоследствие идеята е разпространена и в други държави, сред които са Нова Зенландия, Шотландия и дори Румъния. Повече за „земните кораби” и проекта на Майкъл Рейнолдс може да гледате във филма „Войнът боклукчия”.
Източници: Challenging The Law, Novini.bg
