

Какво ще стане, ако добре познатите тухли, цимент, железобетон и дограма бъдат заменени от стари автомобилни гуми, пръст, инертни материали, пластмасови бутилки и буркани? Това е въпрос, който Майкъл Рейнолдс си задава още като студент по архитектура преди четири десетилетия. Завършва и започва да експериментира в Ню Мексико. Целта му е да превъзмогне разочарованието от съвременните формули на строителството, които създават много отпадъци и не могат да се справят с тях. “Ние сме измислили боклука. В природата, при растенията и животните няма такова нещо като боклук или отпадък. И сега пак ние трябва да намерим изход”, смята архитект Рейнолдс.
Майкъл се стреми да вгради устойчивите принципи в къщи, които да са енергийно независими, да разполагат със собствени системи за пречистване на водата и да използват естествените въздушни течения за затопляне и охлаждане. Така през 70-те в Таос, Ню Мексико, се ражда терминът “радикално устойчиво строителство”.
Но тези домове са нещо повече от ексцентрични постройки. Те са образец за бъдещия ни начин на живот. Като всички напредничави творения, и това изпреварва времето си. Защото къщи, които се топлят само от въздуха и земята, генерират енергия от слънцето и вятъра за електрическите уреди и дори произвеждат плодове и зеленчуци във вътрешните стаи, изискват различно мислене и поддръжка. “Това не са къщи в общоприетия смисъл. Те са нещо като машини, кораби. Те са визия за бъдещето”, допълни създателят им.
Става въпрос за къщи, които:
– са изградени от изхвърлени вещи и отпадъци (т. нар. биотектура): стените им са иззидани от кал и празни метални кутии от кока-кола и пепси или от изхвърлени автомобилни гуми, пълни с натъпкана пръст (тежестта на всяка една от “обработените” по този начин гуми достига до 120 кг, което прави излишно изграждането на основи на сградите, построени от биотектура);
– поддържат самостоятелно определена температура – независимо от промените в околната следа: за целта акумулират слънчева и/или термална енергия и използват естествените дадености на терена, в който се вграждат;
– самостоятелно задоволяват нуждите на обитателите си от вода и храна – чрез специалната конструкция на покрива си къщата събира дъждовната вода и я отвежда до кладенец, където тя се съхранява; къщата има “вградена” компостираща външна и вътрешна тоалетна, градина за собствено производство на храна и пр.
Посочените особености правят къщата тип “Земен кораб” независима от ползването на характерните за съвременното строителство комунални услуги. За обитаването на къщата не е необходимо нито изграждането, нито свързването й с водоснабдителната мрежа и с обществената канализация, с е
Въпреки че, идеята за изграждането на сгради, независими от съществуващата комунална инфраструктура, се натъква на редица законови препятстви. Сградите, които не са изградени от утвърдени по своето качество строителни материали и които не са свързани с водоснабдителната, канализационната и електрическата мрежа, се считат от повечето държави за незаконно построени и подлежат на принудително премахване и събаряне за сметка на изградилото ги лице.
Затова през 90-та година лицензът за строителство на Рейнолдс е отнет заради опасения, че радикалните му методи не са достатъчно надеждни. Само че архитектът продължава да пише книги, да подобрява системите за използване на дъждовна вода и да адаптира моделите си към различните климатични зони по света. Бъдещето за неговите земни кораби, изглежда, настъпва. Преди седем години лицензът му е подновен и проектът му е реализиран в американския щат Ню Мексико. Впоследствие идеята е разпространена и в други държави, сред които са Нова Зенландия, Шотландия и дори Румъния. Повече за „земните кораби” и проекта на Майкъл Рейнолдс може да гледате във филма „Войнът боклукчия”.
Източници: Challenging The Law, Novini.bg