Разговор с дървесния пастир Корона

297
Корона-дървесния-пастир

Верена Щал фон Холщайн e антропософ и последовател на Рудолф Щайнер. Още в детството си може да възприема астралния свят. В продължение на много години тренира своите метафизични възприятия, за да може да общува с природните духове. Получава отговори духовно под формата на примери, идеи и понякога картини, и ги превръща в разбираеми за хората понятия и представи.

Автор е на няколко книги, сред които: “Природните духове и какво казват те”, “Природните духове на дърветата и какво искат да ни кажат”. В книгите й са предадени разговорите й с най-различни природни духове – водни, огнени, въздушни, каменни, дървесни и дори домашни.

Следва разговор с дървесния пастир Корона, откъс от книгата й написана заедно с Волфганг Вайраух “Нови разговори с природните духове”.

Волфганг Вайраух: Какви задачи имаш ти?
Корона: Аз съм Дървесен пастир и отговарям за преместването на дърветата. Дърветата се местят, макар на вас хората това да ви се вижда странно. Но то е само защото вие живеете много кратко – за нас вашият живот продължава толкова, колкото за вас живее мухата-еднодневка. Моята последна голяма задача беше след оттеглянето на глетчерите, когато заедно с техните пастири трябваше да наглеждам повторното залесяване. Аз казах на Зеления, на дърветата и на Горските същества как, къде и кога да се преместят. Моята област на действие е цeлият водосборен басейн на Елба от Северно море, също и Дания, чак до Кърконошите.

В.В.: На колко години си?
К: Това с ваши думи не може точно да се изрази, но във всички случаи на няколко десетки хиляди години. Още преди Ледената епоха работех с дърветата. Времето, както го разбирате вие, за дърветата не означава нищо.

В.В.: Колко Дървесни пастири има по света?
К: Броят им се мени, например зависи колко бързо се изсичат горите в Амазония. В момента на земята има около 12 000 Дървесни пастири. Поради изсичането на горите, разширяването на пустеещите земи и пустините, все повече Дървесни пастири се оттеглят, защото нямат вече работа. Тези местности се преобразяват и Пустинните пастири поемат командването.

В.В.: Къде се оттеглят Дървесните пастири, когато няма работа за тях?
К: В етерното битие. Те стават сила в него.

В.В.: Има ли на земята главен Дървесен пастир?
К: И да, и не. Това е едно йерархическо същество от групата на елохимите.

В.В.: Какво усещаш, когато в този район се засаждат дървета от чужди краища?
К: Трудно е, но не толкова за мен, колкото за горите. Дърветата от чужди места ги донасят хората, донякъде несъзнателно. Евкалиптовите плантации са наистина нещо лошо, защото те ни причиняват болка. В такъв случай аз трябва да наредя да се вземат контра-мерки. Тогава нареждам на определени места в горите някои дървета да се извисят нагоре. За нас е много трудно, когато вие засаждате такива дървета (като евкалипта). Не знаете какво правите. Трябва ли да подлагате на глобализация и дърветата, както хората? И ако го правите, защо не го обясните на горите? Говорете с нас, моля!

В.В.: Можеш ли да дадеш пример какви оздравителни мерки вземаш, ако човекът едностранно изсича горите? 
К: Ще ти дам друг пример – в момента пчелите имат проблеми заради влагата. Те произвеждат твърде малко мед. В такъв случай аз мотивирам липите в цяла Европа да образуват повече издънки, защото през лятото липите дават на пчелите много нектар. В момента множество кестени страдат от гъбички. Затова мотивирам скорушата и когато тя се засее, кестенът се излекува.

В.В.: Удивително!
К: Не, съвсем естествено е. Аз разпространявам семената на скорушата с помощта на вятъра и птиците. Птиците разбират добре тези взаимовръзки и лесно могат да бъдат мотивирани.

В.В.: Какво се случва на етерен план, ако се изсече една голяма гора?
К: Възникват смърт и отчаяние, един вид живот си отива. Когато се изсича гората, най-напред се поражда отчаяние, което също е същество. Тогава трябва да се види какво може да се направи. Понякога има и добри причини за изкореняването на една гора. Но ако тя се изсича от жажда за печалба, то в тази местност настъпва студ. Според мотивацията на извършителите на мястото се нанасят съответните същества. Ако те са водени от желание за печалба, съществата са студени и сиви.

В.В.: Как тези същества въздействат на местността и на хората?
К: Това са ариманични същества, които действат охлаждащо и втвърдяващо, те склеротизират и убиват духа.

В.В.: Какво става с една гора и съответната местност след горски пожар?
К: Това може да се случи например, ако удари гръм. Тогава горският пожар носи изцеление.

В.В.: В какъв смисъл?
К: Много болести, причинявани от гъбички, могат да се преобразуват само при пожар. Гъбичките съответстват на прекомерно количество вода и най-доброто средство срещу това е огънят. Дървесната пепел наторява почвата и върху нея може да израсте много хубава нова гора.

В.В.: Какво е за теб залесяването на нови гори?
К: Добро нещо. Само че хората не бива да засаждат монокултури. И трябва да се опитат да разговарят с гората. Засаждането на дърво е чудесно, защото дърветата в гората ви дават въздух, но това вие си го знаете.

В.В.: Имат ли отделните дървета в гората различни задачи?
К: Дърветата на края на гората са пазачите. Това са големите дървета по края, които пазят и гледат към света. Следващият ред гледа към гората. Гората се състои от отделни части, тя е един организъм. Вътрешните дървета имат различни задачи от външните. Външните дървета са посланици. По-старите дървета изпускат лъчи, които въздействат върху съответната местност. Гората внася информацията за възрастта в света. Някои слоеве на гората са мъдри, но не и средата, защото тя е раждащата. В гората ние пазим и древни същества, не случайно вещиците се крият в горите. Ние сме съхранили знанието на келтските същества, дошли от Запад. Това знание живее предимно в големите гори, малките гори имат по-малко знания.

В.В.: Какви задачи има ясенът?
К: Ясенът е слънчево дърво. Той тъче слънчева светлина и помага на Огнените същества да тъкат топлина през лятото.

В.В.: А липата?
К: Липата е дървото на пчелите и също е обърната към слънцето. И пчелата е слънчево същество. Плодните дървета са планетни дървета. Черешата носи сладостта на живота.
В.В.: Каква е задачата на тополите?
К: Те разпространяват информация. Постоянно говорят. Застани някой път под толола и ще я чуеш как приказва. И ако я слушаш достатъчно дълго време, ще я разбереш. Те са малко като клюкарките.

В.В.: Каква задача има елшата?
К: Да разпределя влагата в почвата. Елшите пренасят влагата от влажните местности и й дават възможност да се излъчи в околността. Ако продължавате да изкоренявата елшите, то на някои места ще става все по-сухо и същевременно все по-мокро на други. Изкореняването на елшите внася поляризация.

В.В.: Как стои въпросът с брястовете? 
К: Брястовете вече почти ги няма. Те не искат повече да вършат това, което им е присъщо.

В.В.: Защо?
К: Защото хората не ги забелязват. Брястът умира и това е много жалко. Той е добро дърво и в по-ранни епохи помагаше много на хората, когато те имаха друго съзнание.

В.В.: Каква е била задачата на бряста?
К: Той беше дървото на природните лечители, което даваше знания на билкарките. Брястовете са много мъдри дървета. Но това е неосъзната мъдрост. Верена в момента си мисли, че вие я наричате “атавистична” мъдрост.

В.В.: Каква е задачата на явора?
К: Има много видове явор. Яворът идва от Новия свят (клен). Той дава сладост и е Михаилово дърво. Затова толкова добре се разпространява. До есента пропуска през листата светлината и поддържа лятото на земята.

В.В.: Познаваш ли огромните дървета в Америка, т.нар. “Редуудс”?
К: Познавам гигантската секвоя. Тези дървета са израз на американската същност. Америка е поела жертвата да бъде голяма. И от това ще загине – по принцип, не заради войната в Ирак, за която толкова си мислиш.

В.В.: Понякога казват, че тези гори изглеждат страшни, защото са огромни.
К: Това се отнася и до ятата птици, например странстващите гълъби (Ectopistes migratorius, изтребен от човека вид, чийто последен екземпляр е умрял през 1914 година в зоологическа градина) също са били плашещи, защото ятата им са били огромни, както и стадата от бизони. Днес ариманизмът в Америка затова е толкова ужасен, понеже стана огромен.

Източник: anthroposophie

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here