Откривайки империята на Ацтеките през 1519 година, Кортес попада на 200 000 души, живеещи на остров в центъра на езеро. Теночтитлан, сега по-известен като Мексико сити, тряба да е бил най-големият и най-добре изхранван град за своето време. Този укрепен град е бил специален, изцяло заобиколен от вода.
Ацтеките изкусно изградили гениалните чинампа* или плаващи градини, за да изхранват огромното население. Те превърнали блатистите водни площи на езерото Текскоко в обработваема земя. Какъв шедьовър на инжeнерството!
*чинампа (Chinampa) е вид земеделие в предколумбова Централна Америка, което използва за отглеждането на културите малки правоъгълни площи с плодородна обработваема земя, плаващи върху плиткото езеро в Долината на Мексико.
Работниците заплитали пръчки една в друга, за да образуват гигантски салове, разпростиращи се на над 90м дължина и 30м ширина. След това събирали кал от езерото и я трупали върху сала до постигането на около 90см почвена покривка. Саловете били закрепени в езерото с въжета, привързани към върбови дървета, засадени в близост. Между плаващите градиниимало канали, които позволявали на канутата да преминават. Цялата градинска мрежа се простирала на над 22 000 акра в езерото.
Царевица, боб, тиква, домати, чушки и цветя, придружени от спътникови растения са били засаждани, давайки седем реколти за една година.
Управлението на водоснабдяването е било жизненоважно за осигуряването на добра реколта през годината. Наводненията трябва да са били проблем в дъждовния сезон, оттук и сложната дренажна система, която е била разработена. Тя включвала язовири, шлюзове и канали. Това допълнително подсказва колко добре е било организирано селското стопанство, ръководено от ацтеките. Същото важи и за сухия сезон. Нивото на водата се поддържало чрез разпространение на водата чрез канали до засажденията.
Ацтеките наторявали своите култури, като събирали човешки екскременти и ги пренасяли с канута от града. Този цикъл създавал също така по-здравословна жизнена среда за града, тъй като отпадните води също били третирани. Казват, че град Мексико веднъж се опитал да създаде подобна система за пречистване на отпадни води, която да функционира по същия начин като системата на ацтеките „чинампа”, но без успех.
Най-завладяващият аспект е изобретателността на човека с неговата способност да използва особеностите на околния ландшафт в своя полза, което разкрива човешката находчивост и изтънченост. Това може да изглежда странно, тъй като ацтеките винаги са били разглеждани като раса, жадна за кръв. Нещо повече,има доказателства, че ацтеките са постигнали високо развито общество.
Според много историци, ацтеките са имали интересен религиозен култ на жертвоприношения. Боговете им са били страховити! Застанали на върха на великата пирамида, жертвите са се взирали в простор, различен от всеки друг, със слънцето в най-високата си точка, докато чакали сърцето им да бъде изтръгнато и пожертвано в огъня. За да измолят от боговете да поддържат градините процъфтяващи, хиляди глави трябва да са се изтърколили надолу по стъпалата, водещи към върха на тези пирамиди, а реките се оцветявали в червено под обедното слънце.
Когато небето над Теночтитлан помръкнало, причината не била в бога на слънцето, въздаващ възмездие, а в Конкистадорите. Армията на испанците имала предимство пред ацтеките. Мечове, оръжия и коне били вкарани и пожертвани в светилището на плаващите градини. Кортес бил алчен за злато, не за царевица. Той наредил разрушаването на чинампа.
Разкъсани от ръцете, които са ги изградили, плаващите градини на ацтеките били хвърлени на дъното на езерото, за да не се издигнат никога повече.
Източник: The earth child
