Широкият свят е пълен с опасности, а вие искате децата ви да бъдат защитени. Като родители ние възпитаваме децата си по най-добрия възможен за нас начин. Искаме най-доброто за тях и се тревожим дори за най-малката подробност.
Въпреки това повечето родители правят грешката неволно да „заслепяват” децата си.
Какво е „Заслепяване” (Gaslighting)?
„Заслепяването” е психологическа форма на манипулация, която кара потърпевшия да се съмнява в правотата на собствените си мисли и чувства.
Разбира се, вие не карате детето си да се чувства налудничаво. Но може би го карате да се доверява в по-малка степен на собственото си тяло, ум и емоции.
„Заслепяване” по дефиниция е да се опитваш да убедиш някого, че неговите/нейните преживявания не са верни. Когато не зачитаме емоциите и чувствата на детето ни, ние правим точно това!
10 често срещани ситуации, в които „заслепяваме” децата си
– Насилваме ги да си изядат всичко, дори когато вече не са гладни.
– Казваме им, че всичко е наред, а те се чувстват зле.
– Убеждаваме ги, че нещата, за които плачат, не са важни.
– Излишно преувеличаваме последствията, когато им казваме, че ще се разболеят, ако излязат навън, след като току-що са се изкъпали.
– Измисляме страшни за тях персонажи, за да ги държим под контрол.
– Не вземаме под внимание детските им страсти, като им казваме, че ще има по-важни неща за тях, когато пораснат.
– Казваме им, че светът е ужасен и да говориш с други хора е опасно.
– Учим ги да трябва да се подчиняват на възрастните или на институциите.
– Принуждаваме ги да приемат същата религия, която изповядваме ние.
– Не вземаме емоциите им сериозно, не говорим с тях за техните чувства или им казваме, че не трябва да се чувстват по определен начин.
Ако правите тези неща, вие вкоренявате в съзнание им, че това, което преживяват, не е реално.
Този начин на възпитание вреди на децата ви, защото може да остави негативен отпечатък върху психичното им здраве. Той създава фалшива реалност, в която да живеят, докато не излязат от там.
Вместо това, можете да им помогнете да видят света такъв, какъвто е и да израснат със силна психика. Трябва преди всичко да ги подкрепяте и да им дадете свободата да изберат собствените си парченца реалност, получени от собствените им преживявания.
Както вече споменахме, никой не желае нищо лошо за децата си и повечето от нас извършват това „заслепяване” подсъзнателно или по невнимание.
Ако се хванете, че подсъзнателно „заслепявате” децата си, все още не е твърде късно. Ето няколко начина да спрете да го правите.
5 начина да спрете да „заслепявате” децата си и да ги отгледате със силна психика
1. Позволете на детето да се чувства разстроено.
Когато детето падне, не казвайте „Стани, нищо ти няма”, или когато в магазина се разплаче за шоколад, който няма да му купите, не казвайте „Спри да плачеш или ще видиш какво ще стане.”
Правейки това с детето вие му внушавате, че животът е труден и че трябва да се усвоят умения за справяне с тази трудност.
2. Позволете на децата да плачат.
Нека децата поплачат. Като ги спирате да правят това, възможно е когато пораснат да им бъде трудно да изразяват емоциите си.
Може да не са способни да изразят безпокойството си, душевната си болка или липсата на самочувствие, защото никога не са имали възможност да научат езика на собствената си емоционалност.
Хората плачат, за да освободят прекомерния стрес, който причинява едно силно емоционално събитие. Обикновено детето плаче за дребни неща като падане, счупена играчка или чашка в цвят, който не му допада.
Тези неща изглеждат незначителни за възрастните, но за едно дете те са важни. Когато ги обвинявате, че все искат нещо, че са неблагодарни, невъзпитани или че се превземат, вие всъщност ги принуждавате да се чувстват така, сякаш нещо с тях не е както трябва.
Като им дадем свободата да изразяват нормални човешките емоции, ние им даваме възможност да водят здравословен в емоционално отношение живот.
3. Позволете на децата си да изразяват нормални човешки емоции.
Децата са емоционални същества, защото са твърде малки да изразят с думи това, което истински чувстват.
Като им позволите да изразяват емоциите си, независимо дали позитивни или негативни, вие им давате възможност да водят емоционално-здравословен начин на живот.
4. Учете своите деца на положителни качества, като се превърнете в техен модел за подражание.
Децата ви ще следват вашия пример, не вашия съвет
Учете ги да бъдат гъвкави, да се поставят на мястото на другите и да им съчувстват, като изявявате тези качества в собствения си характер.
Когато ги карате да почувстват тези емоции, не е необходимо да ги учите на тях. Те вече преживяват това, което е необходимо да научат.
5. Никога не потискайте емоциите на вашите деца от нивото на вашата гледна точка.
Спрете да им казвате да се „стегнат”. Спрете да им казвате, че са прекалено чувствителни, опърничави или че плачат без причина.
Вместо да потискате техните емоции, опитайте се да разберете какво преживяват те. Попитайте ги дали се чувстват добре и се поставете на тяхно място, като кажете „Разбирам те”. И аз бих се чувствал/а така, ако бях на твое място.
Като признавате техните преживявания, вие до голяма степен показвате своето съчувствие и разбиране.
Да учиш децата да са издръжливи чрез „заслепяване” не е най-добрия начин да се сблъскат с опасностите, които крие света. Най-много да ги накарате да се съмняват в собствената си преценка, да престанат да се вслушват в интуицията си или да загубят вяра в себе си.
Като спрете „заслепяването”, вие ще повлияете положително не само върху вашите деца, но и върху вашите внуци. Зачитайки преживяванията на детето си, вие ще спрете бъдещи травми и ще дадете път за едно по-здраво и по-щастливо бъдещо поколение.
Източник: Life coach code
